На 18 декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург е поставен за пръв път балетът „Лешникотрошачката” по музика на П. Чайковски. Либретото е по приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.

Ролите на Клара и Фриц се изпълнявали от деца, учещи в Петербургското императорско театрално училище. От средата на ХХ век „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност и традиционно се изпълнява от много балетни трупи преди Коледа. „Лешникотрошачката” заема особено място сред произведенията на П. И. Чайковски – в него композиторът търси смисъла на живота и размишлява за вечността.

800px-Nutcracker1892Любопитното е, че в оригиналното произведение на Хофман името на момичето е Мари, а Клара е нейната любима кукла. С началото на Първата световна война и нарастването на патриотичните настроения в Русия, името на главната героиня се превърнало в Маша, а Фриц – като отрицателен персонаж – останал непреименуван. Тази традиция е жива и до днес в Русия.

Вълшебството на „Лешникотрошачката”

Детска приказка, вълшебството на Коледа, така сме свикнали да виждаме и възприемаме„Лешникотрошачката” - като балет-празник. Но зад яркостта на музикалните форми, пищността на сценичното оформление и красотата на изпълнителското изкуство се таи дълбок философски замисъл. Няколко основни теми от творчеството на Хофман съставят основата на идейното съдържание на балета по неговото произведение. Това е илюзорността на границата между действителността и съня, живите същества и неживите предмети и играчки, противопоставянето между света на възрастните и света на децата, борбата на благородството и дребнавото зло, скритата зад маската на чудачеството мъдрост (в образа на Дроселмайер), всепобеждаващата любов и основната тема – търсенето на истинската същност на човека.

Балетът е многопластов: сюжетният, музикалният, философският, архетипният, религиозно-митичният и поетичният аспекти се допълват един друг. Не трябва да се забравя, че произведението е рожба на няколко отделни творци, живели в различни исторически и културни епохи. И всички те се отразяват в балета. В него има и изначалният романтичен «заряд» на Хофман, и лириката на Чайковски, и старинните пасторални картини, и модното през ХІХ век «източно» във вид на арабски и китайски танци, и гениалният руски танц, привнесен от Чайковски в приказката на немския писател.

Действието протича през зимата и вълшебството на това време на годината създава особената атмосфера на приказката. В митовете зимата се смята за аналог на смъртта, на замръзнал живот, но и на подготовка за нещо ново. Зимата е спиране, състояние на замиране, на отсъствие на Време, което позволява да събереш сили, за да поправиш грешките в миналото, да се замислиш над основните житейски въпроси, да опознаеш себе си.

Пробуждането ражда у нас еуфория на въздушност, на усещане за лекота на живота, на аромат на хмел, старите пътеки се заличават и забравят. Предишните връзки се късат, за да могат да се образуват нови. Конфитюренбург символизира света на прекрасното в детските представи. Героите опознават своето истинско «аз» и истинското си съществувание. Това се отразява и в уголемяването на сцената на коледната елха, която стремително се издига все по-високо, за да се покаже колкото се може по-добре на света.

Дали това са митичните Елисейски полета или христианският Едем, финалът е преминат, няма прозорец, в който да видиш себе си в миналото, край на търсенията, няма уроци на познанието, има само праведен живот. Но вълшебството не свършва.

Подарете си малко коледно вълшебство – можете да се насладите на постановката на „Лешникотрошачката” в „Софийска опера и балет” на 26, 27 и 28 декември.