Весели разноцветни къщи, настилки от черни и бели камъни, каквито може да се видят в Португалия, много зеленина и почти никакви боклуци – това е общото впечатление от столицата на щата Парана.

2475752  На 26 юни „Арена да Байшада”, най-старият стадион на 20-ия Мондиал, посрещна руснаци и алжирци и потопи в сълзи едните, а другите изпрати на седмото небе от радост. Но всички туристи – фенове на футбола – които дойдоха в Куритиба за да изгледат някой от четирите мача, изиграни тук, със сигурност са имали невероятни изживявания. Защото този град е истинско чудо, създадено преди четиридесет години от един гениален бразилски архитект, станал тогава и кмет на града.

Началото – градският транспорт

OLYMPUS DIGITAL CAMERAЕдна от забележителностите на Куритиба, позната от фотографии по цял свят, са спирките на градския транспорт – необичайни, стъклени цилиндри. Системата на обществения транспорт е проста и ефективна с въведените преди 40 години скоростни автобуси. Проектирането на тази система започва в далечната 1965 година в Института за изследвания и планиране на градската среда — IPPUC (Instituto de Pesquisa e Planejamento Urbano de Curitiba), създаден с участието на младия тогава архитект-урбанист Жайми Лернер, който с времето се превръща в емблематична фигура на града.

 В 1971 г. 33-годишният Лернер става кмет на Куритиба и започва да въплъщава своите проекти в живота. Неговите приоритети били развитието на обществения транспорт и разширяването на зелените и пешеходните зони. Първите експресни автобуси тръгнали в 1974 г., а революционното по това време решение с годините става модел, по който била реформирана системата на градския транспорт в редица мегаполиси в света като Сантяго, Мексико, Лос Анджелис, Сеул и др.

Парковете на Куритиба

curitiba-trt9-julho-2010-042Стъклената конструкция на оранжерията в ботаническата градина е сравнявана с Кристалния дворец в Лондон.  До нея има езеро с костенурки и огромни шарани. По брега се разхождат бели чапли и патици. Всички паркове в града са устроени по този начин – нещо като малки резервати, пазещи флората и фауната на региона. В парка Баригуи, например, има колония на капибари.  Огромни зелени пространства плавно преливат едно в друго из целия град. И това е заслуга отново на същия човек.  В 1971г. на всеки жител на града се падал само половин метър зеленина. Лернер започнал програма за засаждане на над един милион дървета, включвайки всички граждани в инициативата с мотото «Дърветата ще ни дарят сянка, ако ние им дадем вода». И хората започнали наистина да поливат редовно дърветата по улицата, без да чакат местната власт да свърши тази работа. А кметството спестило огромна сума пари, която би била нужна за напояване на новите дръвчета. Друга икономия, измислена от Лернер била от косенето на тревните площи. Вместо на бензинови косачки, кметът заложил на … овцете. Така Лернер се погрижил и за екологията на града. В 1980 г. „къдравите работници“ се появили в няколко парка за радост на децата и всеки ден се грижели за доброто състояние на тревата.

Боклукът

Лернер не спрял дотук с постиженията си – без да има нужните средства, той успял да избави града от боклука!

Тъй като в бюджета на Куритиба не достигали пари за строителство на завод за боклук, кметът решил, че може да мине и без големи инвестиции, ако се договори с хората. Как ли? Като използва децата. През 1980 г. започва масова образователна  кампания във всички училища: на децата обяснявали, че боклукът трябва да се разделя при изхвърляне, за да може после лесно да се преработи. Децата на свой ред започнали да обясняват това на родителите си, които, не искайки да изглеждат като диваци в очите на децата си, започнали да проявяват съзнателност. За фавелите пък, където често камионите по чистотата не могат дори да преминат, Лернер измислил специална програма за обмяна на боклук за продукти от първа необходимост и автобусни билети за един месец (сливи за смет!). Като с вълшебна пръчица градът бил спасен от купищата пластмаса, хартии и консервни кутии. И днес 70% от боклука се разделя и преработва.

Архитектурата

6424765Градът често е наричан бразилската Европа, заради запазената старинна архитектура. Куритиба е основан от португалците през XVII век, а през втората половина на XIX век става притегателен център за европейски емигранти: италианци, немци, руснаци, украинци и т.н. Самият Жайми Лернер се родил в семейство на бежанци от Полша. Историческият център на площада Ларгу да Орден е главната туристическа атракция, реставриран през 1973 година – отново по идеа на Лернер — старинни къщи с ярки фасади, магазинчета и църкви.

Деветте принципа на Лернер

  1. Градът не е толкова сложно нещо, колкото се опитват да го изкарат търговците на „сложнотии“.
  2. Понякога на един град е нужна акупунктура: локални промени, бързи «убождания», които да му вдъхнат жизнени сили.
  3. Градът трябва да расте по план и да бъде многофункционален: редом трябва да бъдат и работата и училището, търговските, културни и спортни центрове.
  4. Добрият град е подобен на костенурка: той е дом, работа и възможност за придвижване.
  5. Транспортът — това е такава система, която позволява да се живее и работи в града. Той не може да е нещо само за себе си.
  6. Трябва да се съкрати количеството на автомобилите, за да има повече място за хората. Обществените места – това е главното, поради което хората живеят в градове.
  7. Елитните къщи  и затворени комплекси за богаташите са нерационални. Колкото по-високи са стените, зад които те искат да се скрият, толкова повече са рисковете някой да ви причака на излизане с лоши намерения. Нужно е различни хора, с различни доходи да живеят в едно пространство. Това е истинската безопасност.
  8. Мнозина се жалват, че градът е много голям, а парите – твърде малко. Трябва да се решават проблемите, използвайки това, което имаш.
  9. Нужно е гражданите да изпитват себеуважение и като резултат от това да се отнасят отговорно и към града.