По остатъци от нишестени зърна учени успяха да определят от какви растения се е приготвяло брашно в епохата на горния палеолит: древните хора използвали не само семена, но и корени.

Повечето археологически данни досега сочеха, че човекът от горния палеолит (преди около 30 хиляди години) е добивал храната си предимно с лов, а менюто му се е състояло изключително от месо, с много малко „гарнитура“ от диворастящи растения. Анализът на находки, събрани от палеолитни местообитания от три различни места в Европа, проведен от италиански, руски и чешки учени, свидетелства друго: растителната храна е съставлявала съществена част от менюто на нашите предци, които не само събирали различни растения, но и ги обработвали. Специалистите предполагат, че хората от горния палеолит са умеели да получават брашно от счукани растения, а това означава, че са готвели храна.

Мелници от каменната ера

Граветската култура е археологическа култура от късния палеолит, около 30 000−23 000 години. Наречена е така по пещерата Ла Гравет във Франция. Носители на културата са кроманьонците, антропологически сходни със съвременните хора.

Международен екип от учени направи изследване на еднотипни каменни оръдия, намерени в палеолитни селища на граветската култура в Италия (Биланчино, в долината на река Сиеве, Тоскана), в Русия (в село Костенки, близо до Дон) и в Чехия (Павлов в Моравия). В италианското нахосище археолозите откриха два камъка от пясъчник: единият с дължина 13,6 см е служил за долен воденичен камък, а другият с дължина 11,4 см  – за чукало. Изтритата повърхност на първия камък и характерът на следите по втория говорят, че с чукалото са удряли по долния камък, смачквайки или стривайки части от растения. В Костенки учените изследвали камък, който съдейки по повредената повърхност е бил използван универсално: единият му, по-изпъкнал край е служел за чукало, а другият, издълбан навътре – за хаван. В чешкото находище в Павлов анализирали камък-чукало със закръглен край, носещ следи от удари и стриване.

Рис.1. Чукало и воденичен камък от Биланчино (А); универсалното каменно оръдие от Костенки (В); чукалото от Павлов (С). (Anna Revedin et al., PNAS)

Нишестето разкрива тайни от палеолитното меню

Повърхността на камъните била изучена от изследователите с помощта на оптичен и електронен микроскоп, като по този начин били открити запазени нишестени зрънца. По размера и формата на зърната учените успели да определят какви растения и кои техни части са употребявали за храна европейците през горния палеолит. В италианските камъни били останали нишестени зърна от тревисто зърнено растение с наименованието късоножка (Brachypodium) – то растяло в изобилие по околните поляни. Явно нашите предци са го употребявали за храна, стривайки го на брашно. Тук били намерени и нишестени зрънца от папур (Typha) – в менюто на каменния век присъствали неговите месести, богати на нишесте коренища. По нишестето специалистите успели да установят и тревистото растение Sparganium, което също е снабдявало нашите предци със ядивни корени. Обитателите на селището на руска територия са употребявали за храна корени на  многогодишното тревисто растение от семейство папратови Botrychium. В Чехия след анализ на нишестето били идентифицирани също папур и Botrychium.

Коренищата стават за брашно

Откритието свидетелства за това, че преди 30 хиляди години обитателите на различни части на европейския континент не просто са употребявали растения за храна, а и са ги обработвали. Достатъчно прости оръдия на труда са им позволявали да стрият растенията на брашно. Коренищата, както и семената са богати на нишесте и са добър източник на енергийнобогата храна. Учените пресметнали, че брашното от коренищата на папура отстъпва съвсем малко по относително съдържание на хранителни вещества на пшеницата.

Изготвянето на брашно е многостепенен процес: коренищата трябва да се почистят, изсушат и счукат. Брашното става за ядене. Но, подчертават изследователите, за да се получи от него хранителен продукт, то трябва да се обработи термично. Те предполагат, че хората от горния палеолит са владеели всички нужни кулинарни навици, което е повишило тяхната независимост от околната среда.

Източник: Infox.ru