За най-сложна в света се смята играта го. Поне под това име е известна играта в Европа. Пълното наименование в Страната на изгряващото слънце звучи «и-го». В Корея я наричат бадук, а в родината й, Китай – вейци. Го (вейци) е една от най-древните игри на Земята.

Според различни източници възрастта й е между 2500 до 4000 години. Според китайски легенди, играта е изобретена от полумитичния император Яо (XXIV век пр. Хр.),който искал да развие ума и наблюдателността на наследника на престола. Но документалните свидетелства, с които разполагаме, са доста по-млади от древните предания и се отнасят към периода на династията Хан (III—I век пр. Хр.). По това време играта вече била много популярна. А най-старата оцеляла до наши дни игрална дъска е от IV век. Повечето учени смятат, че вейци се е появила в епохата Чжоу, между XII и III век пр. Хр. В имперски Китай вейци е бил със статут на изкуство, чиято практика има образователни, морални и интелектуални цели. В Япония играта станала известна едва към VII век. Но именно в тази страна тя достигнала невиждана популярност.

Удивително е, че въпреки многото столетия живот, правилата й почти не са се променили. Всичко е много просто (на пръв поглед). За играта се използва дъска, на която са нанесени 19 линии по хоризонтала и вертикала, образуващи 361 квадрата (игрови точки). Двама играчи подред запълват тези точки с камъчета. За удобство камъчетата са оцветени в контрастни цветове, например черен и бял. Същността на играта е да бъдат спечелени колкото се може повече точки (квадрати). За тази цел трябва да завземеш територия (обкръжавайки празни квадрати със своите камъчета) или да унищожаваш камъчета на противника. За да „плениш” вражеско камъче, трябва да го обградиш от всички страни. Тук и започва сложността. Макар и правилата да са много прости, играта е много по-сложна от шаха.

Игралното поле с 361 квадрата създава огромно количество варианти. За сравнение, ако в шаха, след четвъртия ход възникват около 100 000 възможни позиции, то в го техният брой превишава 16 милиарда. И ако в шаха компютрите вече се научиха да побеждават и най-добрите гросмайстори, то в го лаврите на победителя са все още недостъпни за тях. За това има няколко причини. На първо място, както вече беше казано, е количеството варианти, което е толкова огромно, че дори простото им механично пресмятане е много трудно. Второ, възникват сериозни проблеми с оценката на позицията. Ако в шаха отдавна са изработени критерии зза оценка на позицията и е определена ценността на фигурите, то в го всичко е доста по-сложно. Дори най-големите професионалисти спорят за възможностите на една или друга комбинация. В наши дни най-добрата програма за игра на го е MoGoTitan. Тя работи на суперкомпютър с мощност 15 терафлопса, тоест обработва 15 трилиона операции в секунда и въпреки това играе на нивото на малко по-силен любител.

Традиционно играта се възприема като модел на света. В началото на ХІ век в „Ръководството по вейци в тринадесет глави” от Джан Ни, което е един от най-забележителните източници по въпроса, авторът използва понятия от китайската философия, за да представи игровия комплект: камъните „са бели и черни като ин и ян… дъската е квадратна и пасивна, а камъните – кръгли и активни”.

Любопитна метафора прави Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър в книгата си„Голямата шахматна дъска” (The Grand Chessboard, 1997): „Евразия е шахматна дъска, на която борбата за световната господство продължава да се играе“. Но дали Пекин играе шахмат? …Западняците може би се ориентират по световната карта като по шахматната дъска, докато в китайския ум светът е представен като дъска за вейци.”

Може би най-точно и изящно е описал играта вейци ерудитът и държавникът Оуян Сю (1007-1072 г.) в един свой стих от стихосбирката „Написано насън”:

Партията вейци е в своя край,

а някой може още да не е разбрал,

че между другото светът се е променил.