Палеонтолози от цял свят кръстосаха шпаги в разгорещена научна дискусия за това, колко е тежала изчезналата птица додо. Значението на птицата додо в световната култура не е за пренебрегване: този персонаж се среща и в „Алиса в страната на чудесата” и във анимационния филм „Ледена епоха”. Освен това е емблема на Фонда за защита на редки и изчезващи видове Даръл (англ. Durrell Wildlife Conservation Trust).

През 2009 г. непубликувана холандска илюстрация на додо от ХVІІ век бе продадена на търг в "Кристис".

Биолози подложиха на съмнение най-отличителната черта, с която е известна тази птица (след глупостта, може би). Според тях, тя изобщо не е била такъв закръглен и смешен гигант, както обикновено я рисуват художниците.

Историята на додо, или на маврицийския дронт е следната (додо са го нарекли португалците, дошлите по-късно холандци са го кръстили дронт): В началото на XVII век европейците доплували на остров Мавриций, където открили големи и вкусни (!) птици, които се отнасяли към чужденците с необичайна доверчивост. Тези роднини на гълъбите тежали 20–25 килограма (което се оспорва сега), на височина достигали един метър и поради отсъствие на естествени врагове се били отучили да летят и изобщо да се страхуват от каквото и да е. На човека му били нужни по-малко от сто години, за да изяде всички птици додо, обитаващи Мавриций. Грозен пример за неудържима глупост и недалновидност (не на птиците, а на homo sapiens)! Според друга версия Додо е изчезнал, тъй като местните жителите са събирали яйцата му за да се прехранват За унищожението му спомогнали и заселените по островите домашни животни.

От додо останали само кости, няколко препарирани екземляра и множество рисунки, на които е изобразена огромната глуповата птица, нещо средно на вид между гълъб, кокошка и щраус. Но, както се оказва, художниците не винаги са рисували дронта такъв. На първите изображения, достигнали до нас, додо представлява съвсем стройна, дори мършава птица с малки крила. След няколко десетилетия, обаче, дронтът в представите на художниците по вълшебен начин започва да затлъстява.

Това вероятно е станало по две причини: първо, учените смятат, че илюстраторите са изобразявали не диви, а държани в плен и поради това порядъчно угоени додо. И второ, (което е в подкрепа на първото) на границата между XVII и XVIII век била въведена практиката да се угояват животни. Фермери и селекционери се стремели да увеличават размерите на своите крави и овце, а художниците доукрасявали и преувеличавали това модно увлечение. Според Джулиан Хюм, сътрудник на лондонския Музей по естествена история, размерът на птицата додо на рисунките от онова време не е по-достоверен от габаритите на домашните животни, които могат да се видят по картините от онова време. Това не попречило представата за закръгления додо да се закрепи устойчиво в масовото съзнание.

В началото на 1990-те години Шотландският национален музей в Единбург решил да направи достоверен модел на дронта.

Алиса и Додо. Илюстрация на Джон Тениел (1820–1914). (Lebrecht Music & Arts / Corbis.)

Последният препариран екземпляр принадлежал на университета Оксфорд и бил практически изяден от молци, така че работата започнала от нулата. Андрю Кичънър, сътрудник на музея, изхождайки от строежа на костите на дронта, с които разполагал музеят, направил от тел и пластилин скулптура на изчезналата птица, като се съобразил с възможните параметри. Кичънър преценил каква маса могат да издържат краката на дронта, сравнявайки ги със скелети на съвременни гълъби. В резултат додо отслабнал почти двойно! Според модела масата на птицата е била между 10,5 до 17,5 кг.

Следващата крачка направили палеонтолози от Музея по естествена история в Париж. Те сравнили 75 кости от крака на дронт,принадлежащи на 14 различни музея. Анализирали строежа на бедрото,

коляното и пищяла. В резултат учените оставили на додо жалките 10 кг: повече според тях краката на дронта просто не биха издържали.

Изследователи от Университета в Лион,обаче, подложили на критика метода, използван от колегите им. В научна статия те изложили становището си, че при пресмятане на теглото на подобна птица трябва да се взема предвид само бедрената кост. По този начин френските учени върнали на додо десетина, несправедливо отнети кила.

Вместо коментар: както признава самият Андрю Кичънър, тази полемика на палеоорнитолози искрено го забавлява. Както и почитателите на тази удивителна птица…

Източник: Science.