Италианският печатар Алдус Мануций поръчал, а гравьорът Франческо Грифо създал този шрифт, като целта била отпечатваните в малък формат книги да не стават прекалено дебели.

Страница от изданието на съчиненията на Вергилий от 1501 г., отпечатани с шрифт курсив.

За пръв път с курсив е било набрано издание на произведенията на Вергилий, отпечатано в 1501 г. от венецианския печатар Теобалдо Манучи (известен в историята с латинския вариант на името си – Алдус Мануций). Той пръв започнал да прави книги с малък формат, които за разлика от разпространените фолианти, било удобно да държиш в ръка и дори да носиш със себе си. А за да не станат умалените по размер книги прекалено дебели, издателят поръчал на гравьора от Болоня Франческо Грифо да направи максимално тънък шрифт. За създаването му Грифо се ориентирал към почерка на италианския хуманист Николо Николи от края на XIV и началото на XV век, който освен с всичко друго, бил прочут с това, че преписал множество древни ръкописи (според друга версия, гравьорът взел за образец почерка, който бил използван във Ватикана за официални документи). Изданията на Мануций, въпреки високата цена, излизали в огромни за времето си тиражи. А шрифтът, който той използвал, в много страни и досега се нарича «италик».