В произведенията на антични автори се споменава, че пръв Кратес Малоски – древногръцки философ, последовател на Аристотел и пазител на Пергамската библиотека, изготвил пръв още във II век пр. Хр. модел на Земята във формата на кълбо.

"Земната ябълка" на Бехайм.

За съжаление нито този модел, нито каквито и да било негови изображения са достигнали до наши дни, но от сведенията на тези, които са виждали глобуса, разбираме, че «Кратес нарисувал на кълбото единна суша, разделяйки я на части с пресичащи я реки, които нарекъл океан …». Според представата на древните гърци, Океанът обгръщал Земята отвсякъде.

Най-древен от съхранените до наши дни глобуси е модел на Земята с диаметър 54 см, направен от немския географ, пътешественик и математик Мартин Бехайм в 1492 г., намиращ се в момента в музея в град Нюрнберг.

Върху «Земната ябълка», както нарекъл своето творение Бехайм (думата глобус, от латински – globus — «кълбо», с която наричаме днес копията на Земята, навлязла в употреба по-късно), били изобразени географските представи за повърхността на Земята, основаващи се главно на данни, взети от картите на света на древногръцкия учен Птолемей, живял през II век. Разбира се, тези изображения били далеч от истината, да не говорим, че моделът видял бял свят в същата 1492 година, в която Колумб се отправил в търсене на западен път към Индия, тоест Новият свят отсъствал в направения модел.

Скоро след появата им, глобусите, даващи най-точни картографски представи, започнали да се радват на голямо търсене от страна на учени и моряци. Започнали да се появяват и в дворците на монарси, в кабинетите на министри и се превърнали в своеобразно модно увлечение, но и в символ на просвещението. Често глобусите били снабдявани с механизъм, който ги привеждал в движение около оста.

Появили се и глобуси, които днес бихме нарекли кандидати за „Гинес”, с размери по-големи от човешки ръст, като върху тях, освен цветна карта на повърхността на Земята, имало и изписани сведения за различните страни.

Особено популярни станали холандските глобуси, изготвяни от амстердамските майстори Блау. Един от най-прочутите модели на земното кълбо бил Готорпският глобус с диаметър 311 см, изготвен от немския учен Адам Олшлегел в 1664 г., който през 1713 г. бил подарен на руския цар Петър I. Освен всичко друго, вътре в него имало планетариум.

Съвременната употреба на глобусите е основно в сферата на образованието, като нагледно пособие за ученици.