Малките камъчета обръщат колата, гласи народната мъдрост. Понякога малки „камъчета“, като любопитството на обикновена домакиня или грешка в географска карта, могат да доведат до събития, които променят хода на историята.

Златното пране

California Gold Rush 2През един декемврийски следобед на 1848 година Мери, жената на собственика на калифорнийска дъскорезница Джеймс Маршал, варила сапун – обичайно занимание за онези дни по цял свят. Още тогава жените (в това число и въпросната Мери) обичали да експериментират, хвърляйки във врящата смес различни треви, билки и минерали, с цел да създадат по-добър и уханен сапун. В този мрачен зимен ден Мери хвърлила в казана с кипящия разтвор няколко жълтеникави камъчета, който мъжът ѝ намерил в реката наблизо. След като покъкрили в сапунената каша, камъчетата ярко заблестели. Това били първите късчета самородно злато, открити в Калифорния. Вестта за находката породила златна треска и истинско преселение на търсачи на лесно забогатяване. Над 300 000 златотърсачи се отправили към западната част на САЩ.

В резултат започнало и усвояването на Средния Запад. Имало и още един страничен ефект – цялото продоволствие, произвеждано по западното крайбрежие на САЩ, вече било отправяно изключително към Калифорния. Аляска останала без храна, което се отчита от историците като една от причините Русия да я продаде в крайна сметка на Америка през 1867 година.

Чаеният данък

Boston_Tea_Party_wВ края на XVIII век британската Ост-Индийска компания, търгуваща основно с индийски чай, била на ръба на фалита. При внасянето на чай тя трябвало да плаща 25-процентен данък, което правело стоката ѝ неконкурентоспособна: контрабандният холандски чай бил значително по-евтин. Стремейки се да помогне на компанията, английският парламент я освободил в 1773 г. от 25-процентния данък, но въвел три пенса мито на фунт чай за американските колонии. Това бил символичен данък, който не влияел на нищо: даже и след заплащането му чаят на Ост-Индийската компания бил за колонистите по-евтин от холандската контрабанда. Мярката била изключително политическа: метрополията искала просто да покаже кой командва в колониите. Но колонистите заявили, че в съответствие с британската конституция с данъци могат да ги облагат само избрани от тях представители, каквито нямало в парламента на метрополията. В резултат американците обявили бойкот на английския чай. На 16 декември 1773 година в Бостън няколко десетки колонисти се качили на британските кораби, стоящи на котва в пристанището и изхвърлили целия им товар с чай през борда. Акцията получила по-късно названието «Бостънското пиене на чай». Великобритания отговорила с изпращане на войски. Така започнала Войната за независимост.

Картата на подполковник Франц фон Вейротер

Suvorov_by_SchteibenВ 1798 година Павел I изпраща руски войски в Италия и Швейцария в отговор на завземането на Малта от Франция. „Италианският“ отряд бил под командването на Александър Суворов, „швейцарският“ — от Александър Римски-Корсаков. Пълководците трябвало да се срещнат в Цюрих, за да атакуват войската на френския маршал Масена (един от най-добрите пълководци от това време, поставян често на второ място, след самия Бонапарт). Разработвайки план на похода на армията на Суворов през Швейцарските Алпи, подполковникът от австрийския щаб Вейротер (Австрия била в съюз с Русия) предложил маршрут, опирайки се на карта, на която бил нанесен, както по-късно се разбрало, несъществуващ път. В резултат Суворов не стигнал навреме, и Римски-Корсаков бил разбит. Ако Масена се беше изправил срещу общите сили на Суворов и Римски-Корсаков, най-вероятно щеше да бъде разбит с лекота и така френската експанзия щеше да бъде спряна. Но поради картографска грешка това не се случило и опустошителната война в Европа продължила още 15 години.

Раните на Игнаций Лойола

indexПрез май 1521 година дребният испански благородник Игнаций де Лойола участвал в отбраната на Памплона. Крепостта била обсадена от френски и наварски войски под ръководството на Андре де Фуа. «Обсадата продължаваше вече доста време, когато бях засегнат от снаряд, който премина между краката ми и рани единия, и счупи другия», — разказва по-късно самият Лойола. След продължително лечение краката му били спасени. В дългия перод, докато трябвало да лежи и да се лекува Игнаций поискал да му донесат рицарски романи, за да убива времето. Но се оказало, че в замъка няма романи  — в семейната библиотека имало само християнска литература, сред която «Животът на Иисус Христос» от картезианеца Рудолф и един том на «Жития на светците». Наложило се Игнаций да чете каквото има. След дългите дни, посветени на това четиво, по думите на Игнаций, душата му била завладяна от «непостижим мир». Така Лойола навлязъл в религията, станал основател на ордена на йезуитите, изиграл решаваща роля за възраждането на католицизма след епохата на Реформацията.