Разцветът на мегафауната през последния ледников период е зависело от сравнително ограничено количество арктическа флора, а нейното изчезване е довело до измиране на редица видове животни, смятат учени.

Woolly-mammoth-family

Възможно е вълнестите мамути да са измрели от глад, когато промените в климата са отнели любимото им лакомство –  определени покритосеменни растения.

Може да изглежда странно, но въпреки огромните си размери и прохладния климат, в който са живеели, вълнестите мамути са се хранели със степни тревисти растения. Но има едно важно уточнение – проучване на съдържанието на стомаха и ДНК на мамути, открити в замръзналата почва на Арктика, показа, че мегафауната от ледниковия период се е хранела с форб — тревисти цъфтящи растения, които обаче не влизат в групата на истинските треви.

Разликата не е видна само за неспециалистите. Учените веднага ще ви кажат, че обикновените треви се преработват трудно и са бедни на хранителни вщества, а форбът е богат на протеини.

По пътя на внимателен анализ на ДНК на растения, открити в замръзнали образци от 200 арктически локации, Еске Вилерслев от Копенхагенския университет и неговите колеги възстановили 50 хиляди години история. Установено било, че отначало Крайният Север бил покрит с богато разнообразие от форб. Нещо повече, съдържанието в червата на различни големи животни, обитавали тази област (мамути, вълнести носорози), показало, че хранителните степни диви цветя са били важна част от менюто на животните.

Но това не продължило вечно. «Преди около 20 хиляди години, в пика на ледниковия период, станало много студено и сухо и разнообразието на форб започнало да намалява, обяснява Вилерслев. — ТОй не изчезнал и продължавал да доминира в екосистемата, но разнообразието му силно намаляло».

Катастрофата настъпила в края на ледниковия периода, преди около 12 хиляди години. Тревите и храстите спечелили битката с форба, и едновременно с това изчезнала мегафауната. Учените смятат, че тъй като форбът се стимулирал от утъпкването от страна на едрите бозайници, упадъкът му, започнал преди 20 хиляди години, вероятно, е предизвикал негативна обратна реакция: намаляването на числеността на животните е довело до намаляване на растителното разнообразие, което на свой ред е станало причина за намаляване на числеността на животните поради недостиг на храна.

Хипотезата може да обясни и странния факт, че северният елен се е оказал единственото голямо животно от ледниковия период, което е оцеляло до наши дни. Отново всичко е в менюто – през лятото северният елен се храни с обикновени треви и растения от вида Острицови, а зимата прекарва, търсейки мъхове и лишеи под снега. Така че изчезването на форба е останало незабелязано за него.

Източник: NewScientist.