На Игнажден се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден започват и коледните и новогодишни празници.

В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. На много места в нашия народ се смята, че от този ден настава вече самата Коледа. Така пеят коледарите – „Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога.“

От този ден някъде коледарите се събират, за да учат коледарските песни. Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „полазът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Затова, когато някой знае, че не е „късметлия“, на този ден не ходи на гости по съседите.

Ония обаче, които имат „добър полаз“, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове. Когато влизат в къщи, те внасят насъбрани по двора трески, слагат ги на огъня и благославят: „да се наплодят агнета, ярета, телета, жребчета“ и пр…“Амин, дай Боже!“ – отговарят домакините. Затова на този ден е много важно какъв човек ще влезе в къщата – добър или лош. Счита се за поличба.

На днешния ден от всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година.

Именници днес са Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена.