На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Спасителя на земята.

Ивановден е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

По стар български обичай още в тъмни зори – преди да е изгряло слънцето млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям съд къпели децата за здраве. След това момците тръгвали по къщите и къпели всички момчета и мъже, които носят името Иван.

Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството. На Ивановден се ходи на гости на кума, младоженците му носят кравай, баница и вино, както кървавица и печено свинско месо.

На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.

Днес празнуват всички с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна. По данни на НСИ над 300 000 българи празнуват на Ивановден.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Света Божествена Литургия.

На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот.

Честит празник на именниците!