Народът ни е решил, че 3 февруари е лош ден, един от най-лошите в годината. Защо и кога е станало това – остава тайна и до днес.

photo_big_5403Най-външният пласт на празника или „опаковката“ грубо казано, е дело на Църквата. На този ден се почита Свети Симеон Богоприимец. Това е един преводач, който е станал светец, след като решил, че има грешка в текста, предаващ думите на пророка Исаия – „Девица ще зачене и ще роди Син…“. Случката станала по времето на египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.), който събрал 70 преводачи и им възложил да преведат Библията от еврейски на гръцки. Та Симеон, който още не бил светец и нищо не подозирал, стриктно си превеждал Книгата на Исаия, докато стигнал до въпросния стих 14 в седма глава и се усъмнил, че има някаква грешка, направена от преписвач през вековете. Но преди да успее да поправи думата девица, Ангел Господен му спрял ръката: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“. Така и станало, затова Симеон е наречен Богоприимец, а и освен това се е порадвал доста на белия свят, ако пресметнем годините от средата на III век преди Христа до раждането на същия.

Изводът – преводачи, превеждайте буквално, не осмисляйте текста и не го поправяйте, ако не искате в един момент да ви тупне ангелска ръка по рамото и да се озовете след време в църковния календар!

Въпросът, който ме мъчи е, защо народът ни е смятал този ден за най-лошия в годината. По някои места в България му казвали Стар Симеон. Тоест, били са запознати с историята на тълмача, живял 200-300 години, само защото се усъмнил в думите на пророка. Но нещата са свързани по-скоро с другото име на първите три дни от февруари – Вълчи празници, с което стигаме до долните пластове на празника, наслоили се през хилядолетията преди християнството. Пластовете всъщност представляват дълга поредица от забрани и поверия. Направо да не повярва човек, как са помнели едно време какво трябва да се прави на всеки един от многобройните празници в народния календар.

wolf_in_the_winterДнес, на третия Вълчи ден, например, е трябвало да знаете следното:

  • не трябва да се сече и реже, за да не се роди „симьосано“ (с белег) дете или добитък.
  • Гадае се по това кой човек първи ще дойде в къщата – мъж или жена, какъв добитък ще се роди.
  • Не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.
  • През Вълчите празници се употребяват табуирани имена за вълците – наричат ги “двоица”, “троица”, “деветима души”.
  • Има и цял набор забрани за женската домашна работа, които се осмислят като предпазващи мъжете и стадата от вълчи нападения. Така не се разрешава работа с вълна, особено за приготвяне на мъжко облекло. Ако облече такава дреха, мъжът ще бъде изяден от вълците, а ако бъде погребан някой с нея, то “ще вампряса”.
  • Не трябва да се употребяват и остри сечива и предмети, особено от бременни, за да не се родят децата с “подрязани” пръсти. Не бива да се отварят ножици, за да не “се отварят устата на вълците”.
  • Не се решат хора и добитък, “за да не си точат вълците зъбите”.
  • Не трябва да се бърка в кацата с кисело зеле, “за да не точат лиги вълците”.
  • Не се пере, не се мие, за “да не се пенят на вълците устата”.
  • В навечерието на Вълчите празници се извършват някои задължителни обредни действия за предпазване от вълчата напаст. Много популярни са практиките за “зашиване” и “завързване” устата на зверовете – бабите зашиват със затворени очи полите на ризата си, стопанките затварят вратите и обявяват, че “затварят устата на вълците”, мажат говежда тор над огнището, като така “лепят” устата и очите на вълците. И така нататък, и така нататък.

Като се замисли човек, по този начин хората всъщност са осмисляли до голяма степен дните си. Представете си, какво биха правили през дългата зима, затворени в опушените къщи, без телевизия, интернет, книги и т.н. Всъщност те са си изградили един виртуален свят и са живеели едновременно в него и в реалния. Това е като невидима виртуална игра –вярваш в съществуването на митичната вълча глутница, предвождана от Куцалан или Натлапан – Куция вълк – и трябва да извършиш поредица от действия, за да се предпазиш от вълците, да оцелееш и да продължиш играта. В някои отношения, животът им е бил по-вълнуващ и интересен от най-добрата игра в интернет, защото не са можели да изключат компютъра, а залогът често е бил собственият им живот.

Е, ние сме забравили тази игра, сменили сме я с други, а много често на нейно място се е настанила скуката и незнанието какво да правим с времето, което ни е дадено на този свят.