Ново изследване на неолитните селища в Западна Европа показва, че разпространението на земеделието е водело до своеобразни демографски скокове и спадове на населението. Учените смятат, че вследствие на развитието на селското стопанство числеността на обитателите на селищата се е увеличавала твърде бързо, което е водело до демографски катастрофи.

Общоприето е, че земеделците са били по-защитени от случайността в сравнение с номадите и ловците, тъй като култивирането и отглеждането на растения и скотовъдството са по-сигурен източник на препитание. Съответно, това е водело до ръст на раждаемостта и всеобщ разцвет, който продължава в общи линии до ден днешен.

Стивън Шенан от Университетския колеж в Лондон, Великобритания и неговите колеги обръщат внимание, че всъщност това е неоснователно предположение, тъй като никой не се е занимавал сериозно с демографските въпроси в ранните неолитни селища в Западна Европа. Изследователите разработили статистически метод за проследяване на ръста и намаляването на числеността на населението през неолита въз основа на радиовъглеродни датировки. За калибровка  на метода помогнал анализ на распространението и датирането на цветния прашец, което отразява мащаба и времето на разчистване на земята за оран.

Изяснило се, както се и очаквало, че с навлизането на земеделието, населението започнало активно да нараства. Но се оказало, че новият начин на живот, колкото и да е странно, не донесъл стабилност: числеността на населението ту се увеличавала, ту рязко намалявала.

Специалистите отначало помислили, че това е вследствие на неблагоприятни климатични условия, но анализът на гренландски лед, отразяващ климатичните промени, не показал сериозни отклонения в изследвания период от преди 6-8 хиляди години. Затова се наложило ученте да гадаят. Според тях, е възможно пренаселеността да е предизвиквала ожесточени борби за продоволствие и други ресурси. Твърде вероятно е също така, увеличението на населението да е водело и до появата на тежки епидемии.

Източник:  ScienceNOW.