Старите карти пазят запечатани „мигновени снимки” на променящия се свят. Най-забележими, разбира се, са политическите

Клавдий Птолемей

промени, защото са и най-чести: променят се граници и наименования  на държави, някои изчезват, други се появяват. През по-големи периоди – около сто години – можем да забележим измененията в коритата на реките и бреговите ивици. В рамките на едно хилядолетие се раждат и изчезват цели цивилизации заедно с градовете и обработваемата си земя и това също може да се види при сравняване на картите.  За десетки хиляди години промените в климата могат да „изтрият” до неузнаваемост древния свят, променяйки коренно „физиономията му” – и география и флора и фауна.

Смята се, че доисторически реалии не могат да се видят на древните карти, тъй като хората са се захванали с картографиране чак по време на древните цивилизации в Месопотамия и Китай, преди по-малко от 4 хиляди години. Но понякога в старинните атласи може да се открият следи от непостижимо древни епохи …

Картата на Птолемей

За баща на картографията се смята астрономът Клавдий Птолемей, който открива нова ера във II век със своето «Ръководство за изготовяне на географски карти » като обобщава и поставя на строга математическа основа резултатите от труда на своите предшественици. Неговият труд остава ненадминат авторитет при съставянето на карти до епохата на Великите географски открития. Многочислени картографи от средновековни монаси до университетски професори послушно рисували, как най-голямата пустиня Сахара е пресичана надлъж и нашир от пълноводни реки, вливащи се в несъществуващи езера. Само защото Птолемей авторитетно е написал: «Във вътрешността на страната (Вътрешна Либия) текат много големи реки ».

Някои съвременни географи смятат, че в това няма нищо странно, казвайки, че в началото на нашата ера в западната част на Сахара е имало по-благоприятни условия за живот. Тук имало големи реки – например река Нигер имала няколко притока от север.

Но, доводите им не са коректни, защото Птолемей описва реките Кинипс и Гир, а също и Хелонидските блата в… Централна и Източна Сахара!

И още – шест века преди Птолемей, Херодот пише за местата южно от залива Сирт (дн. Сидра), където Птолемей поставя транссахарската река Кинипс:  «Земя пясъчна, безводна и съвършенно безлюдна … Цялата страна, лежаща навътре от Сирт е напълно безводна ». Наистина, той споменава за неголямата            крайбрежна река Кинип, която се влива в Сирт и била с дължина само 200 стадий (37 километра). Но явно не става дума за грандиозната речна система на Птолемей с извори в планинския масив масив Тибести (3415 м), намираща се на 1000 километра южно от Сирт!

Загадката се разрешава (или може би се усложнява), ако погледнем на картата сухите корита на древните реки в Либийския басейн. Там могат добре да се видят реки, стичащи се от планината Тибести, сливащи се в една река, която се влива в залива Сирт в Средиземно море. Космическите снимки ясно показват участъка на гигантското корито с ширина 27 км, разположено над древната делта. За сравнение, максималната широчина на Нилската долина е 23 километра в района на Фаюмския оазис…

Кога там е текла вода?

Геолозите предполагат,  че тази река е изчезнала в пясъците на Сахара преди около 12 хиляди години, а с нея е загинала и цивилизацията, която вероятно е общувала с нилската. Оказва се, че Сахара не винаги е била пустиня. През последния половин милион години тя 5 пъти е преживявала продължителни епохи на дъждове, когато в Сахара в продължение на хилядолетия са текли реки, имало е големи езера, а първобитните ловци са лолували дори хипопотами.

По времето, когато в Африка се появява Homo sapiens, преди около 140 хиляди години, Сахара е била зелена равнина, в чиито център е било разположено гигантското Палеочадско езеро-море и сравнимото с него езеро Фецан, от което сега е останало само пресъхнало легло на 400 километра на юг от Триполи. През 2007 г. с помощта на орбитален радар учени откриха затрупано под пясъка още едно мега езеро в суданската провинция Северен Дарфур. Водата на това езеро се е плискала в района на Хелонидските блата на Птолемей! Съхранен е спомен и за доисторическото езеро Фецан. Плиний Стари (I век) споменава блатото Тритон, което  «мнозина разполагат близо до залива Сирт », където именно се е намирало езерото Фецан. Проблемът е, че последните езерни остатъци са датирани в доисторически времена – преди около 6 хиляди години …

Тайнственият Нубийски приток

Още един реликт на влажна Сахара е «Нубийският» приток на Нил – сравнима с него река, която идвала от Сахара и се вливала в Нил в района на Асуан, малко над остров Елефантина. Този остров бил лично посетен от Херодот, който се убедил, е «тук в Нил не се влива нито една река, нито ручей ». Дори и Птолемей не знаел този приток, но той бил рисуван упорито от по-късните европейски картографи, започвайки от Меркатор (1569 г.) до началото на XVIII век. Когато е построен язовирът Асуан, се образува езерото Насър, което частично запълва древното корито на притока. На снимки, направени от космоса древният Нубийски проток може да се проследи на 470 километра от Нил като тъмна ивица на пресъхнало корито, верига от солени езера и накрая като много ниви, разположени около кладенци, осигуряващи им вода от водоносния слой под изгорената повърхност на Сахара.

Остава въпросът, ползвал ли е Птолемей някакви източници и какви може да са били те. Ако просто си е фантазирал, то как „фантазиите” му съвпадат толкова точно с разположението на доисторическите  реки и езера в Сахара?