Ако помолите неколцина души да назоват цвета на лист хартия, облак или мляко, те вероятно няма да се затруднят и ще кажат: «Бял». Но ако предложите на същите хора да опишат аромата на канела, със сигурност ще получите най-различни отговори: пикантен, опушен, сладък и т.н. Това е така, защото в повечето езици липсват универсални, лаконични термини за различните миризми. Дълго време учените смятаха, че това е всеобща характеристика на човешките езици, но неотдавна, в едно забутано ъгълче на Югоизточна Азия бе открито племе, което определя различните миризми с такава лекота както ние определяме цветовете.

Malaysia_Rainforest1

Става дума за народа джехай — номадстващи ловци и събирачи, обитаващи планинските тропически гори на границата между Малайзия и Тайланд.

Миризмите са се превърнали в много важна част от живота на хората от това племе. Те могат само по аромата да разпознаят, дали едно растение може да предизвика болест или да се използва като лекарство, затова в техния език (северна подгрупа на аслийската група от мон-кхмерския клон на австроазиатското семейство) съществуват отделни думи за различните миризми. Така например, «паус» е универсална дума за мирис на стари колиби или на вчерашна храна, обяснява психоложката Асифа Маджид от университета Неймеген в Холандия. Според нея джехаите отделят миризмата от предмета, както ние отделяме свойството цвят от обекта (например, бяло може да е млякото, тебеширът и т.н. ).

В хода на проведен експеримент неколцина джехаи и също толкова англичани били помолени да назоват миризмата на канела, терпентин, лимон, дим, шоколад, роза, разредител за боя, банан, ананас, бензин, сапун и лук. За джехаите не било никакъв проблем да подберат съответната дума, като забележителното било, че различните хора от племето използвали едни и същи думи за съответните аромати. Съвсем друга била картинката при англоговорящите.

Например, всички джехаи били единодушни, че миризмата на канела трябва да се назове «ченгес». Със същата дума се обозначавал ароматът на чесън, лук, кафе, шоколад и кокос. Следователно, във всички тези миризми те отделят едни и същи компоненти, което говори не само за особеностите на езика им, но и на обонятелните им органи.

Напротив, описанията на английски език били пет пъти по-дълги и почти всеки участник в експеримента предложил неповторим вариант. Освен това, често било използвано названието на самия предмет: например, лимонът мирише «на лимон».

Възможно е, отбелязва психологът Дъглас Медин от Северозападния университет в САЩ, работата да е в това, че във всекидневния живот на джехаите миризмите играят съвсем различна рола в сравнение с нас. Например, в гъстата тропическа гора стволовете на дърветата често изглеждат еднакви, затова е трудно да се определи какво  едно дърво само по външния му вид. Освен това, след силен дъжд миризмите стават по-остри и на местните хора им е по-лесно да се ориентират в околния свят по миризмите. А при този народ е въпрос на оцеляване, например, да имат дума за миризмата, която може да привлече тигър.

Не е изключено джехаите да са претърпели и някои физиологични промени в процеса на еволюцията. Наборите от гени, отговарящи за обонятелните рецептори в носа, силно варират не само между отделните популации, но и между отделните хора. Предишно изследване показа, че боливийското племе цимане разпознава по-добре и повече миризми от германците. Възможно е, същото да се отнася и за джехаите.

Източник:  ScienceNOW.