Да започнем с това, че и слонът и конят имат по две колена, а не четири. Работата е там, че всички бозайници си приличат много по строежа на тялото и затова предните крайници и на конете и на слоновете (също както и на китовете, носорозите, тюлените, лъвовете и, разбира се, човека) всъщност не са «крака», а «ръце», и само изпълняват други, «нечовешки», функции.

Това, което ни изглежда като стъпало на предните крайници на конете– всъщност е развилият се трети (средният) пръст на «ръцете» им (A), който е облечен с копито , коляното, ако продължим с аналогията с човешката анатомия – всъщност е китката (B), а конското бедро – е ръката от китката до лакътя (C). Никакви колена няма тук.

Точно същото сходство откриваме и в строежа на задните крайници. При слона нещата са съвсем прости – коляното му е устроено и разположено на същото място както при човека. Да, но при коня виждаме, че коляното му (там където по аналогия очакваме да бъде то) се сгъва наобратно!

В действителност това не е никакво коляно, а метатарзус (част от костта на стъпалото) (D) — мястото на съединяване на стъпалото (E) с пищяла (F). Работата е там, че конят се придвижва само на пръстите на краката си и това, което ни прилича на коляно, всъщност е неговата пета. Колянната става (H) при бързоногите бозайници се намира доста по-високо – на нивото на корема и се сгъва в същата посока както при слона и човека.

В неговото устройство има и още една особеност. Благодарение на «заключващия механизъм », който притежава конското коляно, мускулите на задните крайници на скокливците могат да стоят в отпуснато състояние, което позволява на тези животни дълго време да прекарват в движение и да не лягат по време на сън.