Простият отговор е: защото детето запомня повече неща.

droitПочти всеки човек има усещането, че в детството времето е течало по-бавно, дните са били по-дълги, сезоните също, да не говорим за ваканциите. Минем ли трийсетте, започва да ни се струва, че Коледа идва все по-бързо, сякаш предишната е била вчера, че годините препускат с бясна скорост, все едно Господ е вдигнал крака от спирачката на Вселената и тя се върти все по-бързо.

Едно от обясненията на това явление е, че човек няма възможности и рецептори да възприема времето непосредствено, а го възприема като последователност от запомнени събития. И тъй като в детството човек се запознава със света около себе си и постоянно запомня нови и нови сведения, то за един месец или година детето събира в паметта си много повече събития, отколкото един възрастен.

Впрочем, има и други хипотези. Според една от тях, например, при оценка на времевите промеждутъци човек ги съотнася към времето, което е преживял (или по-точно, което помни). Така за детето един ден или една седмица съставят по-голяма част от живота му, отколкото те са за един възрастен.

Друга хипотеза свързва усещането за «по-бавно време» при децата с високата интензивност на обмяната на веществата.

А може би просто децата още не са се качили на въртележката на живота, съставена от еднообразни, повтарящи се дейности, които се сливат в едно и карат времето да тече с бясна скорост. Просто нищо не се случва, само минава ден след ден.