Страстната седмица е последната седмица от живота на Иисус Христос. Всеки ден от тази тази седмица се нарича Велик . Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

Снимка: проф. Михаил Енев

Страстна седмица се наричат дните на Христовите страдания, като се използва старобългарската дума. Богослуженията, които се извършват през страстната седмица са посветени на страданията и смъртта на Исус. Всеки ден от седмицата се нарича Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.

Във Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник – в този ден Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Във Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. В този ден се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; същата вечер Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.

В българската православна традиция първите три дни от Страстната седмица (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване и почистване на къщата, като тази дейност има и символично пречистващ характер.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. Според българската традиция на Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа. На този ден е прието да се боядисват великденските яйца, като това трябва да стане по светло.

Велики петък е денят на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст. Разпънат на Голгота между двама разбойници Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащаницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащаницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма. Носят запалена свещ и обикалят 3 пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена в къщи. На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа.

Велика събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Традицията повелява в полунощ, събота срещу неделя да се ходи на църква за тържествената литургия. Когато зазвънят камбаните, се поздравява с “Христос Воскресе!“, а отговорът е „Во истина Воскресе!“, пожелават се здраве и щастие, пали се свещ и се носи мълчешком до вкъщи.
В неделя се ходи на гости на кумовете и кръстниците. Носят се Великденски хлябове и боядисани яйца.

История на боядисването на яйцата

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Друга легенда разправя, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самия Бог.

В България е традиция яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя нависоко в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели през цялата година.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че той има душа. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.

Любопитно: Църквата отдавна отбелязва Тайната вечеря на Исус Христос на Велики четвъртък. Данните от ново изследване обаче показват, че събитието всъщност трябва да се чества с ден по-рано – в сряда, съобщи „Дейли експрес“.

Професор Колин Хъмфрис от Кеймбриджския университет, който миналата година бе удостоен с рицарско звание за заслуги към науката, твърди, че последната вечеря на Христос с учениците му е била в сряда на 1 април 33 година, а не в четвъртък, както се отбелязва от повечето християнски църкви.

В книгата си „Загадката на Тайната вечеря“ Хъмфрис описва библейските, астрономически и исторически проучвания, въз основа на които е стигнал до извода, че събитието се е състояло в срядата преди разпъването на Исус на кръста. Според изчисленията на учения, Христос е разпънат на кръста на 3 април 33-та година и е възкръснал на 5 април.

„Моето твърдение е, че интерпретираме погрешно някои части от евангелията, защото не разбираме достатъчно добре живота през първи век след Христа“, казва Колин Хъмфрис. Ученият смята, че откритието му може да се използва за въвеждането на фиксирана дата за отбелязването на Великден.

Възкресение Христово

Великден е празникът на празниците за всички православни християни, на който се прославя възкресението на Иисус Христос и прехода към вечността. Денят на празника е определен още на Първия Вселенски събор през 325 г. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Обичаят със запалването на свещите, е взаимстван от този, който се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

В християнската религия, на Възкресение Христово се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.