Археолози започнаха мащабно изследване на комплекса Лумбини в Непал, който е една от главните будистки светини, мястото, където се е родил Буда Гаутама.

Координатор на проекта, който ще продължи 3 години, е ЮНЕСКО, а финансирането е от държавния бюджет на Япония. Ръководител на работата ще бъде професор Робин Кънингъм от британския университет в Даръм.

Учените се надяват, че по време на изследванията ще успеят да уточнят датировката на най-древните съоръжения на територията на Лумбини, а пък върху тях се основават датировките за живота на Буда Гаутама.

Да припомним, че централното „съоръжение” в Лумбини е така наречената колона  Ашока, открита през 1896 г. Тя е поставена в памет на поклонението на първия будистки владетел на Индия (III век пр. Хр.). Главен храм на комплекса е Майя Деви, посветен на майката на Буда Гаутама.

Сидхарта Гаутама Буда (буквално „пробуден“, от санскрит „budh“ – събуждам се) е роден в Северна Индия през VІ век пр.н.е. Баща му, Судходана, е бил владетел на царството на Шакиите ( в днешен Непал). Майка му е била царицата Мая. Според традициите на тогавашното време, принцът се оженил много млад, на 16 години, за една красива и предана млада принцеса на име Яшодхара.

След няколко години тя му родила син Рахул. Веднъж Гаутама излязъл извън пределите на двореца. Там той видял

Родното място на Гаутама Буда

«четири зрелища»: стар сакат човек, болен човек, разлагащ се труп и отшелник. Гаутама осъзнал суровата истина на живота, а именно, че смъртта, болестта, старостта и мъките са неизбежни, че бедните са повече от богатите и, че дори удоволствията на богатите в крайна сметка се превръщат в прах.

Това накарало Гаутама на 29 годишна възраст да остави своя дом, семейство и имущество, и да напусне тайно двореца, яхнал своя кон Кантака. В легендата се казва, че «тропотът на копитата на неговия кон бил заглушен от боговете », за да остане отпътуването му в тайна.

Цели шест години Гаутама бродел по долината на Ганг, срещайки прочути религиозни учители, изучавал и следвал техните системи и методи и се предавал на строги аскетични практики. Но те не го удовлетворили. Той постепенно оставил традиционните учения и техните методи и тръгнал по свой собствен път. Изоставил крайния аскетизъм и дал обет да не напусне мястото си на медитация, докато не намери отговора на своите въпроси. Една вечер, седейки под едно дърво (оттогава познато като Бодхи или дървото Бо, „Дървото на Мъдростта”), което си било обикновена смокиня, на брега на реката Неранджара при Бодхгая, на 35-годишна възраст Гаутама постигнал Просветление, след което станал известен като Буда, „Просветленият”.

Източник: Наука KM.RU