Археолози откриха нови фрагменти от тайнствената статуетка на човеколъв. Дали, наистина, фигурката на възраст 35 хиляди години изобразява жена-шаман? Може би отговорът на този въпрос е близо.

Вляво е статуетката на човеколъва, преди предстоящата реставрация. Вдясно е модел на статуетката, предложен от Курт Вербергер от музея в Улм, според когото това всъщност е жена-лъвица

Историята започва през 30-те години на ХХ век. На 25 август 1939 година геологът Ото Фьолцинг копаел с мотика на сумрачната светлина в пещерата Щадел, в планината Швабска Юра или Швабски Алб (нем. Schwäbische Alb) в Югозападна Германия. Той бил един от доброволците в археологическите разкопки под ръководството на професор Роберт Ветцел, започнали през 1937 г. В пещерата вече били намерени много интересни за науката неща (кремъчни оръдия на труда, остатъци от храна на древните хора), но нищо забележително от гледна точка на лаика, какъвто бил и Фьолцинг. Именно той имал късмета да се натъкне в този ден на парчета (стотици) от бивна на мамут. Според някои археолози, възможно е самият Фьолцинг неволно да го е „разпарчетосал” с мотиката си.

До началото на Втората световна война оставали 6 дни. Точно същия ден разкопките (финансирани от СС, между другото) били прекратени, находките били нахвърляни в сандъци, където останали забравени 30 години.

През 1969 година, професор Йоахим Хан, по време на съставяне на списък на артефактите в местния музей в Улм, забелязал сходство между парченцата кост и се досетил, че те всъщност са фрагменти от статуетка. Той започнал работа по реставрацията й, и успял от близо 200 парченца да състави човекоподобна фигура без глава и други липсващи детайли от частите на тялото.

Статуетката се смята за една от най-впечатляващите скулптури от епохата на палеолита. Височината на човека-лъв е 30 см, като според учените, древният майстор е полирал фигурката в продължение на поне 320 часа общо.

След първоначалната реставрация, обаче, трудно можело да се каже, какво точно е изобразил древният художник. Митично същество или шаман, облечен в лъвска кожа? Шестте ленти на лявото рамо означават ли нещо, или не? Дали ги е имало и на дясната ръка, която липсва?

До този момент археолозите били намирали само фигурки, представляващи различни животни и птици, но подобна, толкова ранна комбинация между човек и животно била откривана за пръв път. Йоахим Хан предположил само, че фигурата е «изражение на мистико-религиозните чувства на хората от каменния век.

С годините се разгоряла и дискусия относно половата принадлежност на фигурката. Според Курт Вербергер от музея в Улм, човекът-лъв всъщност е жена-лъвица и е бил „икона” на феминизма. Според други учени, и до днес шаманите (в Сибир и Северна Америка) са мъже.

Нови разкопки в пещерата Щадел донесли сензационни резултати. Археологът Клайс-Йоахим Кинд и неговите колегиего открили в купчината боклук, останал след разкопките през 1939 г. около хиляда миниатюрни фрагмента, които вероятно са от статуетката. Повечето от тях са с размери няколко милиметра, но има и някои с размери 1-2 см.

Сега сътрудниците на Държавната служба по съхранение на паметниците на културата ще се опитат отново да реставрират статуетката, заедно с новооткритите фрагменти. Вече е ясно, че фигурката ще порасне с няколко сантиметра, благодарение на новото парче от шията. Освен това ,ще бъде запълнена дупката в гърба и ще бъде възстановена цялата дясна ръка. Ще се появят и нови декоративни елементи — точки и линии.

На мястото, където на времето била открита статуетката, Кинд и колегите му открили и декориран зъб от елен, резци от лисица, както и „бисер” от слонова кост. Всичко това би могло да бъде част от одежда на шаман. Разпространената хипотеза гласи, че доисторическите вещери са се обличали в кожи, когато изпълнявали обреди. Полухора – полузверове се виждат в скалните рисунки във Франция и на други места.

Съдейки по всичко, шаманите предпочитали кожи на най-опасните представители на фауната от ледниковия период. Например,

Статуя на бог Нарасимха.

пещерният лъв, тежал над 250 кг и един удар на неговата лапа бил достатъчен за да убие човек. Вероятно, навличайки кожата на животното, древните хора се надявали да получат неговата сила или дори да встъпят във владение на неговата душа с помощта на специален обред.

Живите и в наши дни ритуали в Сибир представляват особен танц под съпровод на музика, най-често на ударни инструменти. Човекът-лъв стои на пръсти – дали това означава, че е изобразен в момент на танц?

Между другото в една от пещерите в региона немски археолозиз откриха още една подобна статуетка, но с по-малки размери. Учените са все по-склонни да смятат, че човеколъвът е играл важна роля в религиозните практики на хората от късния палеолит.

Някои изследователи дори отиват по-далеч, като правят паралел между човека-лъв и индуистския бог Нарасимха, комуто и днес се покланят в Южна Индия.

Източник: Spiegel.