В Армения започна работата по изучаване на един от най-слабо изучените храмове в страната- Ереруйкската базилика. Тя е построена в зората на християнския период на Армения, а и в зората изобщо на християнството. На учените не е известно почти нищо от историята на зданието, намиращо се на запад от Мастара, недалеч от река Ахурян, в древното селище Ереруйк (сега тук е селцето Анипемза)..
Предполага се, че базиликата е построена с усилията на князете Камсаракан, владели този район през ІV – V век. Забележителната трикорабна базилика е може би най-древната християнска църква в Армения, но в момента е в руини. Любопитното е, че през дългата си история тя почти не е била преустройствана. Издигната на внушителен стилобат, изграден от шест стъпала, тя е имала добре осветена зала, разделена на три нефа с два реда колони.
Главният неф е три пъти по-широк от страничните и съдейки по оцелелите части на западната стена, преди разрушението покривът му се е извисявал над тях. В древността базиликата е била оградена от крепостна стена, и както показват останките от редица съоръжения, тя е била доминанта на целия архитектурен комплекс, разположен на брега на голямо изкуствено езеро. От запазените останки е видно, че освен трите кораба и платформата от шест стъпала, върху които е стъпила базиликата е имало и четири ъглови стаи, както и два портика. От южната страна на храма е разположена площадка, на която се е намирало или гробище, или някакви мемориални паметници.

Ако човек се изкачи няколко километра на север от село  Анипемза, ще може да види с просто око развалините от древната столица на Багратидите – град Ани, една от 12-те столици на Армения (днес в Турция). Катедралният събор в Ани на времето е бил най.значителното култово съоръжение в Арменските планини, но днес и той е в развалини.

Екипът изследователи, проучващ Ереруйкската базилика е от Средиземноморската средновековна археологическа лаборатория при френския Национален център за научни изследвания (CNRS) иот Университета в Прованс. Експедицията на археолозите продължи от 4 до 18 септември. Учените се надяваха да съберат нови сведения за този някога процъфтяващ арменски християнски център.

Загадките на Ереруйкската базилика

Историците все още нямат отговор на редица въпроси, свързани с тази църква. Кога точно е била построена? Понятието «раннохристиянски период» е твърде разтегливо–в Армения така се характеризира времевият отрязък от късната античност, когато местните започнали да приемат християнството (от началото на IV век), чак до «златния век » на християнството в Армения (до VII век).

Каква е била формата на покрива на базиликата? Повлияна ли е била в някаква степен от раннохристиянското сирийско изкуство? Какви функции са изпълнявали пристройките и съседните сгради?

От малкото изследвания и разкопки, които все пак са били проведени още в съветския период на Армения,има някои оскъдни сведения, като много находки така и останаха загадка за учените. Археолозите, например откриха широки насипи, троен ред стени и разположено наблизо неголямо здание, но така и не успяха да обяснят за какво са служили всички тези съоръжения. Открити бяха и помещения, изсечени в скалите, множество каменни фрагменти и погребения, отнасящи се до раннохристиянския период от историята на Армения.

Архитектурата

В хода на предварителното изследване на базиликата, проведено през септември 2009 г. учените направиха първото изследване на куултурния паметник в неговат цялост. Бяха скицирани основните архитектурни и стратиграфски елементи на комплекса и описани 167 каменни фрагменти и орнаменти, които са или части от базиликата или от надгробни паметници.Тази работа позволи на специалистите да разберат, че повечето каменни находки се отнасят именно към раннохристиянския период от ІV –V в.

Ереруйкската базилика е изградена от чисто издялани големи камъни от червеникав туф върху мощен стилобат от шест стъпала. Удължената просторна зала е разделена на три нефа с три чифта пилони. Пилоните са имали кръстообразно сечение. Средният неф е завършвал на изток с олтарна аспида и е три път по-широк от страничните, извисявал се е над другите и е имал дървени прегради. В западната част са двуетажните стаи, в източната, към апсидата са прилепени параклиси. Параклисите и стаите се издават силно на северната и южната фасада, като между тях има сводести галерии. На запад има галерия-притвор с три свода, (резултат на преустройство), при което е бил унищожен фронтонът на западния вход. Първоначално от тази страна е имало полуоткрит портик – запазени са пиластри на западната фасада, извисяващи се над по-късната галерия. И ъгловите стаи и страничните галерии съставят органично цяло с основния обем. Ереруйкската базилика притежава декор с голяма художествена изразителност. Входовете представляват портали с фронтон с изящно изписана орнаментация.

На строгите фасади се открояват прозорците. Капителите и базите на пиластрите, архитравите на входовете са украсени с геометрични орнаменти – шестпластни розетки, вписани в кръг с равнокрили кръстове.

Като композиция, а и по някои детайли (например, формата на прозорците) Ереруйкската базилика напомня трикорабните базилики в Сирия. Това сходство мож еда се обясни с тесните културни и религиозни връзки между Армения и Сирия през IV-V в.

Средиземноморската средновековна археологическа лаборатория подписа договор за изучаването на Ереруйкската базилика с Регионалния арменски музей, като учените ще проведат четири археологически експедиции до 2012 г.

Любопитно е сравнението, което е направено на времето от съветски учени между Ереруйкската базилика и българската базилика

План на базиликата "Св. София" в София

близо до Варна, в местността Джанавар тепе. Според авторите на изследването формата на базиликата в Джанавар-тепе няма нищо общо с архитектурата на Константинополската школа, нито с архитектурата, позната в Гърция и Мала Азия. Плановата композиция на храма с доминиращи в обема му силно издадени ъглови помещения (две аспиди при западното предверия и две при нартекса) в основата си е типична за ранносредновековните храмове в Сирия и особено в Армения, като за пример се дава базиликата в Ереруйк. Доколкото ни е известно     все още никой не е сравнявал арменските или сирийските базилики със „Св. София“, най-старата християнска, трикорабна базилика в България, която също се отнася към V век.