Учени смятат, че великата египетска цивилизация е приемник на древните сахарски култури.

Сахара е най-голямата и гореща пустиня на Земята и днес е почти лишена от живот. Но само преди няколко хиляди години тук са процъфтявали човешки цивилизации, за които учените разбраха едва в последните десетилетия.

Дълго време основен извор за сахарските култури бяха единствено примерите за палеолитна скална живопис. Общото в изображенията, забелязано от изследователите, бе кръглата форма на главите на човешките фигури, което говори за сходни културни източници на всички тези народи. С течение на времето по стените на пещери и скални убежища се появяват изображения на инструменти от бронзовата епоха, конници, глинени съдове. В последните десетилетия археолози откриха в сухите днес долини раковини и скелети на риби, останки от дървета и следи от цветен прашец. Стана ясно, че климатът на Сахара е преминал през съществени промени през последните хилядолетия — на мятото на марсианския пейзаж някога са се простирали плодородни земи с реки и езера.

Изохетите (от изо- и гр. hyetos – дъжд – изолинии, характеризиращи количество валежи за определен период от време на определено място), изчислени от група немски учени начело с Щефан Крьопелин въз основа на геоложки, археозоологични и археоботанически данни, позволили да се определят четири периода в историята на Сахара през последните хилядолетия.

По време на последния ледников максимум и късния плейстоцен (20 000–8500 г. пр. Хр.) в пустините на Сахара не е имало човешки поселения извън долината на Нил, а нейната южна граница се е простирала на 400 км южно от сегашната.

Около 8500 г. пр. Хр. в Сахара внезапно се появяват тежки мусони, и свръхсухата пустиня се превърнала в покрита с трева савана. Първобитните обитатели на долината на Нил започват да се преселват на запад, следвайки растенията и животните. Тогава, в периода на влажния оптимум на ранния холоцен, южна Сахара и долината на Нил, явно, са били много дъждовно място и опасни за човешко усвояване.

След 7000 г. пр. Хр. човешките селища вече се разпространяват широко по цяла Източна Сахара, което стимулира бързото развитие на скотовъдството. Мусоните станали по-меки и хората се отправили и на юг.

Около 5300 г. пр. Хр. мусоните започват да отстъпват и засушаването се връща. Древното население е принудено да се върне в долината на Нил и други екологични убежища като Суданска Сахара, където все още имало достатъчно валежи и повърхностни води. Окончателното превръщане на Сахара отново в пустиня става към средата на IV хилядолетие пр. Хр. и съвпада с началния етап от историята на Древен Египет.

Въпросът, който разделя учените, е колко бързо е станала трансформацията на Сахара. Едни учени смятат, че климатът се е променил много рязко – покритите с трева хълмове и долини са се превърнали в пясъчни дюни само за едно столетие. Но в 2008 г. проф. Крьопелин и неговите колеги доказват, че това е станало за не по-малко от пет века. В основата на тяхната хипотеза е анализът на проби, извадени от дъното на древното езеро в Чад. Резултатите от анализа показват, че в Сахара е съществувала растителност в продължение на няколко хиляди години и тя е умирала бавно, така че не е имало никакви резки промени.

Това е дало време на местните обитатели за постепенно преселение обратно към бреговете на Нил, където, събрани заедно те дават начало на мощна държава и велика култура. Най-вероятно те не са дошли там с празни ръце и във връзка с това възниква важният въпрос, доколко развити и сложни са били сахарските общества и в каква степен цивилизацията на Нил е получила тласък от тях. Учените размишляват и колко силно промените в климата са повлияли и на едновременното формиране на цивилизациите в долините на другите велики реки: Тигър, Ефрат и Инд.

Източник: io9.