Езикът аяпанеко скоро ще изчезне окончателно, поради факта, че последните му носители – двама старци от село Аяпа в мексиканския щат Табаско не желаят да разговарят помежду си. За историята на последните двама наследници на древен индиански народ разказва Telegraph.

"Малко избухливият" Мануел Сеговия.

Никой в селото, нито в света, освен 75-годишният Мануел Сеговия и и 69-годишния Изидро Веласкес, не говори аяпанеко, един от 70 езика на коренното население на Мексико, поробено на времето от испанските конкистадори. Американски лингвисти от Университета в Индиана дошли в селото с идеята да съставят първия речник на аяпанеко, но се сблъскали с непреодолима пречка. Двамата сеньори упорито отказвали да разговарят един с друг пред диктофоните на учените.

Домовете на двамата инатливи старци се намират на разстояние 400 метра един от друг, но по някаква загадъчна причина, те не желаят да общуват помежду си. Това е най-малкото странно, защото те няма с кого другиго да разговарят на родния си език. Сеньор Сеговия можел по-рано да говори с брат си, но той починал преди 10 години. Жена му и децата разбират по нещичко от древната реч, но не могат да вържат и две думи на аяпанеко. В същото време, другото старче, сеньор Веласкес не може да се похвали дори и с такива събеседници. Разбира се, и единият и другият владеят отлично испански. Съселяните им казват, че Мануел и Исидро никога не са се разбирали. Все пак езиковият антрополог Даниел Суслак не се е отказал от идеята да състави речник на езика, въпреки упорството на старците.

По думите на Сеговия в детството му всичко е било различно. «Когато бях дете, всички говореха на него (на аяпанеко). Езикът изчезваше малко по-малко и вероятно ще умре с мен », казва старецът. Лингвистите характеризират характера на Сеговия като «малко избухлив », докато сеньор Веласкес, по техните думи е по-уравновесен. Но явно темпераментът на двамата възрастни господа ще бъде една от причините езикът аяпанеко, започнал да отмира още в средата на XX век, да изчезне без следа.

По данни на ООН повече от половината от 7-те хиляди езика, говорени от жителите на Земята, са заплашени от изчезване. Относно това, дали да се полагат усилия да бъдат спасявани умиращите езици, има различни мнения – според някои лингвисти, това е естествен процес, който не може да бъде спрян изкуствено. Но много народи предпочитат да опитат някакви мерки – така например, жителите на Уелс обявиха през 2010 г. своя език за официален, за да го защитят от изчезване под натиска на английския.