Българската православна църква почита днес паметта на света великомъченица Марина.

Света Великомъченица Марина е дъщеря на езически жрец от Антиохия. Тя живяла през III век. Още като малка останала без майка, а баща й я възпитал в идолопоклонничество. Независимо от това Марина приема християнството още на 12-годишна възраст. Когато Марина била на 16 години, тя срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му признала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания.
Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Хвърлили вързаната девойка в грамадна каца с вода.
Тя започнала да се моли на Бог да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея кръщение и възраждане за вечен живот.

Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това управителят я осъдил на смърт. Преди смъртта си Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните идоли.

Казват, че Света Марина идва в съня на хората, които вярват в нея, пророкува и дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина – 17-и юли.

Света Марина е известна и като господарка на змиите и лечителка на ухапаните от тях. Почитана е и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие. Св. Марина е патрон на град Созопол, който днес отбелязва празника си. Според народните вярвания на нейния празник е последният от т.нар. юлски горещници.

Нейният ден е празник и за занаятчиите, които боравят с огън – ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет.