Православната църква чества днес Успение на Пресвета Богородица – един от дванадесетте най-големи християнски празници.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка напуска земния свят и отива при сина си.
Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно.

По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й.

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за умрелите. Селищата с църкви „Успение на Пресвета Богородица“ имат храмови празници.

Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пилешка каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.

В този ден празнуват всички, които носят имената Мария, Мариан, Мариана, Мариян, Марияна, Маша, Мика, Мира, Мара и др.