На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец.

Ранновизантийска мозайка от църквата „Св. Димитър“ в Солун.

Празникът в чест на св. Димитър е един от най-обичаните и почитани от българите празници. Св. Димитър е роден през III век в Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града.

Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен в Тракия и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято“, гласи българска поговорка. Този ден е известен също и като Разпус. С него завършвал периодът, за който се наемат сезонните работници – говедари, овчари, ратаи, и ставало разплащането с тях.

В някои райони от България стопаните следели за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярвали, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна.

На 26 октомври на трапезата са слагали яхния от петел, пита с ябълки и, разбира се, ракия.

Днес празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо или Митко. Весел празник!