На този ден църквата почита цар Константин и майка му – царица Елена. Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus 274—337) още приживе получил името, утвърдило се в християнската история, – Равноапостолен, а в световната история – Велики.

Роден в 274 г. от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството, Константин от дете странял от езическите суеверия и се приближавал към Христа, истинния Бог. Константин разбирал, че християнството е велика сила, можеща да пресъздаде света.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който обявил веротърпимост „по цялата земя“. Константин се отказал от езичеството и застанал начело на християнското общество, той виждал в християните важна опора на империята, основен залог за могъществото и преуспяването на държавата, която, според неговата мисъл, трябва да прокарва път към към установяване на Царството Божие на земята.

На Константин се харесало положението на Византия, на древния неголям град на бреговете на Босфора и той го избрал и го направил столица на империята; той сам с тържествено шествие отбелязал границите на новия град и започнал да строи великолепни здания. Просторни дворци, бани, театри украсили столицата; тя се изпълнила със съкровища на изкуството, донесени от Гърция, Италия и Азия. Но в нея вече не се строели храмове, посветени на езическите богове, и вместо Колизеума, където ставали битките на гладиаторите, бил устроен цирк за конни състезания. Главно украшение на новия град били храмовете, посветени на истинния Бог, в устройването на които живо участие вземал сам царственият покровител на християните.

Новата християнска столица Константинопол заемала средищно положение между предишните столици на империите – Рим и Никомидия и бързо процъфтяла и затъмнила славата и величието не само на пищната Никомидия, но и на самия велик Рим.

Император Константин починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата „Св. апостоли“ в Цариград. Царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Нестинарски игри

На този ден в Странджа се играят нестинарски игри. Танц върху жарава, наречен нестинарство, е главното “събитие” на празника на Св.Св. Константин и Елена – на 21 май. Древен култ към слънцето прозира в нестинарския огнен ритуал. В традиционната народна култура на българите е широко разпространена представата, че земният огън е отражение на небесното светило. И през пролетта, когато слънцето се възражда след зимата, се практикуват различни огнени обреди. Вярва се, че така хората стимулират по магически път слънцето, за да им донесе плодородие и здраве. Най-пряко съприкосновение с огъня е обичаят да се прескачат разпалени огнени клади. Има поверие, че който е прескачал огъня, ще бъде здрав през годината. Но нестинарите правят много повече – те влизат боси в пламтяща жарава и играят ритуален танц. Удивителното е, че жаравата не обгаря босите им нозе. При залез слънце жени и мъже отиват сред селото, където са изгорени дъбови дърва, жарта се разстила и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня с иконите на Св. Константин и Св. Елена в ръце. След играта, начело с главния нестинар, носещ иконите, отиват в дома му или в пригоденото за тази цел параклисче, молят се и после се угощават.

На този ден е строго забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“. Моми и ергени връзват люлки и се люлеят. Пролетните люлки за здраве, любов и веселие. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета.

Именници: Константин, Костадин, Костадинa, Динko, Елена, Еленko, Елен, Ели, Елица, Койчо.

Днес се пада и Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата.

8b93260681259b2201379617217d91f1С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях –  Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.