Учени от Аризонския университет в САЩ начело с Грег Ходжинс извършиха радиовъглеродно датиране на така наречения ръкопис на Войнич – един от най-тайнствените писмени паметници в човешката история.

Оказало се, че пергаментът е от началото на XV век, тоест с почти цял век по-стар, отколкото се смяташе досега.

Документът представлява сбор от текстове, написани с неизвестни символи на неизвестен език. Някои от знаците приличат на латински букви. Думите и изреченията са отделени едни от други, но това не е улеснило особено изследователите до момента. Текстовете са изписани около сложни илюстрации, в които могат да се разпознаят растения, астрономически карти и изображения на жени, които се къпят (може би в извор на младостта). Като цяло мнението на учените е, че става дума за алхимия или, че той е бил предназначен да служи за фармакопея, или като книга, развиваща общи теми от средновековната или дори по-ранна медицина..

За цялото известно време на съществуване на ръкописа, той е бил обект на интензивно изучаване на много професионални криптографи и аматьори, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в опита да декриптират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но и също дава кредо на теорията, че книгата е просто една безсмислена последователност от случайни символи.

Книгата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г.

Ръкописът, който сега се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи Бейнеке в Йейлския университет в библиотеката на университета Йейл в САЩ, е бил открит през 1912 г. от търговеца на антики Уилфрид Войнич (съпруг на авторката на романа „Стършел”, добре познат на по-старото поколение у нас) във вила Мондрагон във Фраскати – голям дворец близо до Рим, собственост на общността на йезуитите. През 1912 година Римската колегия се нуждаела от средства и решила в най-строга тайна да продаде част от своята собственост. Уилфрид Войнич придобива 30 ръкописа, сред които и този, носещ сега неговото име

Остатъка от живота си Войнич посвещава на разгадаването на тайната на произхода на документа и неговата разшифровка. Антикварят починал 18 години по-късно, без да успее да получи отговор на тези въпроси.

Трябва да се отбележи, че към началото на XV век се отнася направата на самия пергамент, а текстовете може да са написани и по-късно. За съжаление, радиовъглеродната датировка на мастилото е невъзможна. Установено е само, че цветовете на мастилата съответстват на палитрата от епохата на Ренесанса. Подробната история на ръкописа на Войнич можете да прочетете тук.
Източник: EurekAlert!