Всяко живо същество, попаднало вътре е обречено и не може да се измъкне обратно. Бучащият, изпълнен с горящ газ кратер е с диаметър 60 и дълбочина 20 метра. Газът, излизащ изпод земята, се разделя на стотици факли с различна големина. Езиците на пламъците достигат 10—15 метра височина.

1383990756_1 Мястото се нарича Дарваза — «врата», а пътят до него преминава през пустинята Кракакум «черни пясъци» в Туркменистан. На десетки километри наоколо няма нищо освен пясъци и камили. Но от няколко години „Портата на ада“, както стана известно мястото, се превърна в притегателна дестинация за туристите.

Огромният горящ газов кратер в сърцето на пустинята Каракум е резултат от злополучен опит на съветски учени през далечната 1971 година. Тогава изследователска сонда се натъква на карстова каверна, като вследствие на пробиването се образува огромна яма, в която пропада цялото оборудване. За щастие произшествието минава без човешки жертви. Опасявайки се, че излизащите от кратера газове могат да навредят на хората и добитъка, геолозите решили да запалят кратера. Те предполагали, че там няма много газ и той ще изгори за няколко дена. Но ето, че вече над 40 години огънят не стихва, превръщайки се в символ на огромните запаси от природен газ на Туркменистан (по оценки на експерти, страната заема четвърто място в света по запаси от това полезно изкопаемо гориво).

1383990805_7Любопитно е, че името на горящия кратер – Дарваза (derweze в превод от туркменски означава «врата») е дадено по названието на селцето, което се е намирало наблизо. Като че ли местните са знаели, че някъде тук е скрита порта към подземния свят. Названието вече е разширено като „Порта на ада“ от впечатлителни пътешественици, а местните го наричат „гигантски тандур“ – поради приликата му с традиционната пещ в тази част на Азия. Самото селище Дарваза било преместено преди години и сега най-близкото населено място е на 90 км оттук. Между другото, недалеч от Дарваза има още две огромни ями, но те не горят. Едната е пълна с кал, а другата – с вода с тюркоазен цвят, в която бълбукат огромни мехури (цветът и мехурите са обусловени от високо съдържание на сероводород).

Непонятно е, защо кратерът и до днес не е загасен. Президентът на Туркменистан нареди през 2010 година да се разработи «програма за отстраняване на съществуващата аномалия», но огнената яма и до днес си остава местна забележителност.