Първите научни данни от сондата Розета озадачиха астрономите — водата на кометата Чурюмов-Герасименко се оказа много «по-тежка» от земната вода. Това поставя под сериозно съмнение общоприетата досега теория за произхода на океаните на нашата планета.

111114cometwide Месец след началото на проучването на кометата Чурюмов-Герасименко бе публикувана първата научна статия, основана на получени от сондата Розета данни. Важността на резултатите е показателна, тъй като във фокуса на внимание на учените е не нещо друго, а произходът на водата на Земята. Отговорът на този въпрос, наред с редица други фундаментални задачи, бе сред основните цели на мисията на Розета.

Според една от господстващите теории, в ранните етапи от формирането си Земята е била толкова гореща, че на нея просто не е можело да се съхрани някакво количество от изначално наличната вода. Според тази хипотеза водата, която днес заема две трети от повърхността на нашата планета, е донесена, на вече изстиналата Земя, от комети и астероиди. Единственият начин да се хвърли светлина върху произхода на земната вода е тя да се сравни с водата върху други тела в Слънчевата система. В този анализ учените разчитат на методите на ядрената физика, благодарение на която ние знаем, че земната вода и марсианският лед се различават не само химически. Въпросът е в това, че отличителна особеност на водата е и нейният изотопен състав. В състава на молекулата H2O може да влиза не само обикновеният водород (H), но и неговият «тежък» изотоп деутерий (D).

Например, на Земята в десет хиляди молекули вода присъстват само три, включващи тежък деутерий. Сравнявайки съотношението на деутерия към водорода във водата, учените могат да съдят за произхода на водата на едни или други тела от Слънчевата система.

Що се отнася до кометите, смята се, че те са отломки от „първородното“ вещество, от което се е формирала Слънчевата система преди 4,6 млрд. години и затова  би трябвало изотопния състав на водата върху тях да е сходен с този на Земята.

Смята се, че кометата Чурюмов-Герасименко, както и повечето комети от семейството на Юпитер, е била сформирана в Пояса на Койпер — пръстен от ледени блокове отвъд орбитата на Нептун.

През последните години учените успяха да измерят изотопния състав на водата на 11 комети.  И само на една от тях, кометата 103P/Hartley 2 от семейството на Юпитер, с помощта на космически телескоп бе определен изотопен състав на водата, сходен със земния. За разлика от кометите, водата на метеоритите, паднали на Земята от Главния пояс на астероидите между орбитите на Марс и Юпитер, е сходна по изотопния състав със земната, но учените са предпазливи с хипотезите за метеоритния произход на земната вода. Затова учените очакваха резултатите от инсталирания на Розета спектрометър ROSINA (Rosetta Orbiter Spectrometer for Ion and Neutral Analysis), който трябваше да определи състава на атмосферата на кометата.

Анализът на проби от водата, изпаряваща се от повърхността на кометата, показал, че съотношението D/H на нея е над три пъти по-голямо, отколкото е в земната вода или при споменатата комета 103P/Hartley 2. Нещо повече, то е даже по-високо от измереното съотношение D/H на всички изучени комети, долетели от още по-далечно място — облака на Оорт, являващ се огромно хранилище на древни ледени късове в самите покрайнини на Слънчевата система.

«Нашето откритие изключва версията, че кометите от семейството на Юпитер съдържат само подобна на земната вода и добавя тежест на моделите, предполагащи участие на астероидите в появата на водата на Земята», смята Катрин Алтвег, научен ръководител на екипа ROSINA, автор на работата, публикувана в Science. Според нея резултатите сочат за различния произход на кометите от семейството на Юпитер, който се е случвал на различно разстояние от Слънцето.

«Ние узнахме, че кометите ще ни носят изненади от гледна точка на изучаването на Слънчевата система и настоящото откритие определено ще разпали огъня в дебатите за произхода на водата на Земята», смята станалият известен по целия свят Мат Тейлър, ръководител на кацането на сондата «Фила» на повърхността на кометата.