Европейската космическа агенция ще изпрати през април в космоса първия в света прототип на електрическо слънчево платно, създадено от екип специалисти под ръковоството на Пекка Янхунен от Метеорологичния институт на Финландия.

Идеята за електрическо платно бе разработена от Янхунен през 2006 г. Накратко става дума за разгръщане около космическия апарат не на истински платна, а на групи дълги, леки въжета. Електронно оръдие, захранвано от чифт слънчеви батерии на борда, ще изхвърля сноп електрони, което ще придава на въжетата положителен заряд. Положително заредените въжета ще оттласкват йоните на слънчевия вятър, и това ще води до получаване от апарата на слаб импулс в противоположно направление, като силата му ще зависи пряко от силата на слънчевия вятър.

Извеждането в орбита на първия спътник, използващ такава схема — ESTCube-1 — ще е съпроводено от разгъване на 10 м въжета, при общи размери на спътника 10×10×11,35 см и вътрешен обем приблизително от 1 л, и маса от 1,048 кг. Задачата на апарата е скромна: да развърне микровъжетата в орбита и да изпита възможностите за ускоряване и маневриране с тяхна помощ. Но този наноспътник ще послужи само за първата проверка на концепцията. В 2014 г. финландците възнамеряват да изпратят в орбита спътника КА Aalto-1, който ще развърне въжета с дължина 100 м.

Какви са преимуществата на тази схема? Да, импулсът, получаван от йоните на слънчевия вятър, ще бъде средно 200 пъти по-слаб от въздействащ върху фотонно слънчево платно със същите размери. Но изготвянето на въжета с диаметър 20–50 мкм е значително по-просто. И ако развръщането на въжета от втория спътник достигне 100 м от всички страни, то по импулс това ще е равносилно на слънчево платно с 200 пъти по-малка площ, което все още никой не е успял да направи! Най-общо казано, можем да си представим йонното платно като решето, което е много по-лесно за направа от фотонно платно, което трябва да се разгъва в космоса и т.н. Освен това, управлението на електрическото слънчево платно изглежда (поне на теория) доста просто.

Източник: Европейска космическа агенция.