Никулден е един от най-тачените семейни празници в България. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник.

Светата православна църква чества днес Свети Николай Мирликийски. Той бил източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците.

Българското име на светеца е Никола. „Николай“ е русизъм, който се налага след църковните реформи на руския патриарх Никон през 1654 г.

Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар – кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар – кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После – за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите.

На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Той е господар на целия подводен свят. Затова на този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи, най-често – пълнен шаран с орехи. Смята се, че шаранът е слуга на светеца, а голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре..

Както костите на гергьовското агне, така и костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича „кръхче“, възрастните жени пришивали на шапките на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на Свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът-светец.

В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси. На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба.

На 6 декември повод да почерпят имат всички, които носят името Никола, Николай, Николина, Нина и Ненка, както и всички рибари, банкери и търговци.