С благословението на Видинския митрополит Дометиан се слага начало на възстановяването на древния скален Алботински манастир, който води началото си от времето на свети цар Борис І Покръстител, съобщиха от Видинската митрополия. Манастирът от ІХ век е бил благоустрояван и даряван от български царе, най-вече от последния преди падането на Видин под османска власт – Иван Срацимир.

Манастирът е разположен на територията на Кулска духовна околия и се намира в местността Алботин (Албутин), по течението на река Тополовец, между селата Градец и Раброво.

Наименованието „Алботински” идва от несъществуващото днес село със същото име, което се споменава в съкратен регистър на Видинската кааза от 1560 г. с изменената форма „Алтовин”.

Манастирският комплекс е изграден във варовиковия масив от северната страна на реката на височина от около 25 метра, като за килии, параклиси и битови помещения са използвани плитки естествени пещери, скални навеси и допълнително издълбани с много усилия и вещина пещери и ниши.

Манастирската църква е трикорабна, разположена е в средния сектор, където е най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Наличието на баптистерий в нея показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на манастирското братство, но и за обществени богослужби. Белег за голямата почит, на която се е радвал този манастир сред вярващите, са и множеството гробове наоколо – не само на монаси, но и на миряни.

В северозападната си част обителта има втори етаж, където се намира второто по големина помещение след църквата, предполага се, че то е служело за манастирска трапезария и архондарик.

В западната част се намират други помещения на обителта — монашески килии, изба, складове. Личат и две издълбани в скалата щерни за вода.

До манастира се стига по стръмен тесен път, неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката.

Манастирът е бил средище на исихастка монашеска традиция и книжовен център. В него са творили духовниците книжовници Ромил Видински, Теодосий Търновски, Йоасаф Бдински.

Според местното предание църквата на Алботинския манастир е посветена на Господския празник „Възкресение Христово“, затова е решено възстановеният манастир да носи името „Възкресение Христово“ .

Запазената историческа част ще бъде показвана като музей. Има намерения за възстановяване на съществуващите иконографско ателие и калиграфска школа.

За нуждите на манастира видинският митрополит Дометиан поиска безвъзмездно 52 декара площ, която сега е частна общинска собственост. На заседанието си в сряда общинският съвет във Видин обаче отхвърли молбата му с мотива, че теренът е селско пасище, не е в регулация и върху него не може да се извършват строителни дейности.