Антрополози анализираха причините за случаите на насилствена смърт в групи съвременни ловци и събирачи, опитвайки се да разберат, дали войната представлява изначална особеност на човечеството.

Ловец от племето хадза

Проучването е обобщено в статия на финландските изследователи от Академията Або, публикувана в последния брой на списание Science.
Отдавна сред филисофи и учени се водят дебати, възникнали ли са войните в зората на човешката цивилизация или са се появили по-късно. В полза на изначалната войнственост на Homo sapiens говори, например, фактът, че за най-близките ни родственици – шимпанзетата – са характерни жестоките междугрупови конфликти, често свършващи със смърт.
Авторите на изследването, обаче, доказват, че войната не е типична за скитащите групи ловци-събирачи. А трябва да припомним, че над 90% от своята история човечеството е провело в условията на именно такова социално общество – на номади – и едва преди около 12 хиляди години е започнало да преминава към уседнал начин на живот. Изследователите изучили антропологични наблюдения за живота на 21 култури на съвременни ловци и събирачи, като народността хадза в Танзания и австралийските аборигени от островите Тиви.
Учените открили в тези изследвания споменавания за 148 случая на насилствена смърт. Изяснило се, че в повече от половината случаи става въпрос за убийство, извършено от един човек, като в 85% от случаите конфликтът с летален изход е ставал в рамките на една и съща племенна група. Най-често причина за убийството било съперничество за жена или кръвна мъст.
Само в 15% от случаите насилствената смърт е вследствие на конфликти между членове на различни групи, при това незначителен брой от тях е за сметка на организирана война. Повечето от убитите членове на съседни групи, както показали наблюденията на антрополозите, попаднали в ръцете на враговете си случайно.
Според изследователите, ловците събирачи нямат (и не са имали) стимул за водене на войни: поради номадския начин на живот те не са правели запаси от храна, които могат да бъдат отнети от съперника, а размерът на групите не е позволявал да се водят мащабни конфликти. «Когато хората преминали към уседнал начин на живот, войните са станали по-разпространени», обяснява Патрик Содерберг, един от авторите на статията.