Необичайната привързаност към предимно растителна диета е помогнала на нашите предци да излязат победители в конкурентната борба с неандерталците, които променяли гъвкаво менюто си в зависимост от околната среда.Любопитната хипотеза е публикувана в списание PLoS One.
„Нашите предци не са променяли своята диета кардинално и в нея винаги е присъствала значителна част растителна храна. За да могат да поддържат такова меню през цялото време, на тях им се е налагало да създават оръдия на труда и методи за извличане на енергия във всякаква обстановка“, — обяснява Сайрин Ел-Заатари от университета Тюбинген в Германия.
Ел-Заатари и нейните колеги дошли до този извод, след като проучили следите от повреди по зъбите на кроманьонци и неандерталци, живели в различни кътчета на Европа, Азия и Африка в последните петстотин хиляди години.
Както обясняват учените, диетата на човека се отразява много силно на неговите зъби. По-точно, храната оставя характерни драскотини по зъбния емайл, по който може да се разбере, дали съответният човек е бил на месна или растителна диета, а често в зъбния камък се намират и частици от консумираната храна, което позволява на учените да се запознаят още по-добре с „палеодиетата“.
Изучавайки „плетеници“ от подобни микродраскотини по зъбите на неандерталци и кроманьонци, живели по различно време и в различни екосистеми, учените се опитали да разберат, как се е променяла диетата им по време на различните климатични промени или при миграциите. Важно уточнение е и това, че тези повреди по емайла отразяват последните няколко месеца от живота на даден индивид, а не целия му живот.
Анализът на зъбите на неандерталците разкрил необичайния характер на тяхната диета. Оказало се, че „първите обитатели на Европа“ били истински хамелеони в приспособяването – тяхната диета се променяла гъвкаво едновременно с промяната в средата, която обитавали. Например, неандерталците, които живеели в степите, се хранели основно с месо, а след преселване в гористи местности, започвали да консумират и орехи, корени и друга твърда растителна храна.
Сред кроманьонците не се наблюдава нищо подобно – рисунъкът на драскотините по техния емайл е еднакъв както при хората, обитавали равнините, така и при тези живели в древните гори на Европа. Оказало се, че драскотините по емайла им се променя по парадоксален начин – не съобразно въздействието на климата или новата среда на местообитание, а заедно с „ъпгрейда“ на оръдията на труда. Това означава, че прехраната на човешките предци на първо място е зависела не от природните ресурси, а от качеството на оръдията на труда, помагащи им да добиват и обработват храната.
Според учените, тази странна зависимост е следствие от това, че кроманьонците и техните предци са се препитавали предимно с растителна храна, каквато е имало в изобилие на територията на Африка и в много по-малки количества – в заледената Европа. Това ги е накарало да тръгнат в посока на разработване на нови начини за добиване на храна, което в крайна сметка им е помогнало да победят неандерталците в свирепата битка за оцеляване.
Източник: РИА Новости
