Православната църква почита паметта на Свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден. Свети Атанасий е духовен наследник на Свети Антоний. И двамата са родени в Египет, но за разлика от Св. Антоний, Атанасий е роден в бедно християнско семейство.

Още от малък се увлича по християнските идеи. След като завършва своето образование, Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан дякон.
Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазийския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение. Няколко пъти императорът го изпраща на заточение. В годините на изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.
Според най-разпространеното народно поверие двамата светци са братя, но на някои места се среща и легендата, че са били майстор и калфа.
Свети Атанасий според народните поверия е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летният Св. Атанас го облича, за да дойде зимата.
Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Празникът се чества и за умилостивяване на болестите. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.
По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве.
На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.