След като анализираха астрономически сведения, съдържащи се в произведение на древногръцката поетеса Сафо, учени дойдоха до извода, че то е било написано в края на зимата или началото на пролетта.

Herkulaneischer_Meister_002bСтатия за изследването на американски астрономи от Тексаския университет, е публикувана в списание Journal of Astronomical History and Heritage.

Сафо, живяла на остров Лесбос, е смятана за един от най-големите поети на Древна Гърция. В нейните стихове често се споменават различни „астрономически явления“. Едно от тези произведения, «Полунощна поема», привлякло вниманието на авторите на статията.

Астрономите били заинтригувани от следния фрагмент:

Вече залезе луната.

И Малката мечка след нея.

Среднощ е; текат часовете,

а аз съм сама във леглото».

Учените решили да изяснят, по кое време на годината поетесата е могла да наблюдава подобно състояние на звездното небе от град Митилини, главния град на Лесбос, където тя е прекарала голяма част от живота си.

За отправна точка на изчисленията си авторите на статията избрали 570 година пр. Хр – предполагаемата година на смъртта на поетесата. Впрочем, според тях, плюс-минус 20-40 години няма да променят нищо в техните изчисления, тъй като динамиката на звездното небе притежава една и съща периодичност, ако местоположението на наблюдателя не се променя.

С помощта на програмата Starry Night 7.3 специалистите пресъздали картина на звездното небе, каквото се е виждало през  570 година преди новата ера от остров Лесбос. Оказало се, че в този район, в полунощ съзвездието Малка мечка се скрива зад хоризонта в края на зимата – началото на пролетта. В останалото време от годината съзвездието изчезва от небосклона значително по-рано.

Според учените, най-ранната дата на написване на поемата би могла да е 21 януари, а най-късната – 31 март. «Сафо има важен принос в ранната гръцка астрономия, малцина гръцки поети са съобщавали с такава точност за астрономически събития като нея», обяснява Манфред Кунц.

От стиховете на Сафо, които на времето са били събрани в девет книги, до нас са достигнали оскъдни фрагменти и само три цели стихотворения. Основните теми, които засяга лесбоската поетеса в творбите си, са природата и любовта. Всеки стих е изповед на интимно душевно състояние, искрено и вълнуващо, а описанието на природата е близко по стил и въздействие на най-добрите японски хайку:

…Дъждът прохладен
шушне в клоните на ябълката.
А от листата, нежно тръпнещи,
полека сън дълбок се стича…

Сафо е първата жена поетеса в историята на античната литература, а творчеството ѝ се нарежда сред най-великите образци на световната лирика.