Немски палеонтолози изясниха, че долните крайници на археоптерикса са били покрити с голямо количество контурни пера. Откритието доказва, че първоначалната функция на оперението при предците на птиците не е била за летене. Статията на учените е публикувана в последния брой на списание Nature.

archaeoEWАрхеоптериксът, открит в средата  на XIX век в кариерата в Золнгофен в Южна Германия, се превърна в научна сензация на времето, тъй като бе възприет като междинното звено между динозаврите и птиците. Оттогава статусът на това юрско същество бе преразглеждан многократно – едни учени го приравняваха с пернатите динозаври, други отново го включваха в числото на предците на първите птици.

Най-често на реконструкциите археоптериксът е изобразяван с крила и опашка, покрити с пера и голи крака. Авторите на статията доказаха, че тези изображения не са верни – археоптериксът се е разхождал в «гащи» от пера, като дължината им в горната част на краката е била 40-45 мм, а по-надолу – около 30 мм. Това станало ясно в хода на изучаване на единадесетия поред вкаменен скелет на археоптерикс, открит в Золнгофен.

Въпреки че при открития екземпляр отсъстват главата и лявото крило, при него е запазена много добре долната част на тялото. В частност, учените за пръв път успели да видят пера на края на опашката на археоптерикса – те се оказали много дълги (100-115 мм, 60% от дължината на опашния скелет) и симетрични.

Авторите на статията предполагат, че опашката е помагала на археоптерикса при полет, но що се отнася до перата по краката, съдейки по тяхното разположениe и форма, те не са притежавали добри аеродинамични качества. Най-вероятно, археоптериксите са използвали своите «гащи» за привличане на партньори. И тъй като с пера са били покрити и някои нелетящи динозаври, учените заключават, че в хода на еволюцията оперението е било приспособено за полет вторично, а първоначално е изпълнявало други функции.

Източник: Nature