Антрополози изясниха, че народната приказка «Ковачът и дяволът» води началото си отпреди няколко хилядолетия и е била разказвана още през бронзовата ера, а по своята същност е протоиндоевропейска. 

tf-ref-022Според статията, публикувана в Science News, в хода на изследване на световния фолклор, лингвисти и антрополози, сравнявайки граматичните и фонетични структури, открили, че няколко приказки имат много по-древна история, отколкото се предполагаше досега. Например, «Красавицата и звяра», а също и «Румпелщилцхен», считани по-рано за сравнително нови приказки, в действителност може да са на преклонна възраст. Резултатите от изследването бяха публикувани в научното списание Royal Society Open Science.

Екипът учени от португалския Нов университет в Лисабон проучили детайлно 275 вълшебни истории от база данни, съдържащи повече от две хиляди различни видове приказки. Статистическият анализ на сравнение на текстовете на приказките и езиковите особености позволил да бъдат отделени 76 истории, чиято възраст можело да бъде определена с по-голяма или по-малка точност.

Четири приказки имат абсолютно точна връзка с протоиндоевропейския език – хипотетичния предтеча на езиците от индоевропейското семейство, включващо и славянските езици, като възрастта им се оценява на около 6 хиляди години. Детайлната проверка определила за най-стара приказка «Ковачът и дявола», в която се разказва за ковача, който направил сделка със свръхестествените сили заради дара, да може да съединява различни метали. Що се отнася до приказките «Красавицата и звяра» и «Румпелщилцхен», то тяхната възраст, според учените, е около 3–4 хиляди години.