Светата православна църква почита днес паметта на преподобния Антоний Велики. Антоновден е празник и за всички, кръстени на светеца: Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.

Антоний Велики, също авва Антоний или Св. Антоний е монах-аскет, живял в Египет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от тъй наречените „пустинни отци“. Св. Антоний се родил около 251 г. в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Те обаче починали още когато бил на 20 години, като му завещали богатството си и грижата за по-малката му сестра.
След като чул в храма думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), Антоний раздал своето имущество, поверил сестра си на девически дом и се отдал на вродената си склонност към подвижнически живот.
Св. Антоний е един от първообразите на монашеския живот. На 35 годишна възраст Антоний преминал от другата страна на река Нил и живял 20 години в планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа й. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да може дори да види лицето му.

Св. Антоний Велики бил удостоен от Спасителя с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.

В народната традиция на Антоновден се спазват специални обреди за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за „белята“, или за „лелята“, както била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи.
Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.