Ентомолози разкриха какви приспособления използват определен вид мухи, за да се потапят в алкалното езеро Моно и да излизат сухи и невредими от водата. Оказало се, че те създават около себе си мехурче въздух, което играе ролята на скафандър.
Американските учени от Калифорнийския технологичен институт разказаха за откритието си на конференция по сравнителна и интегративна биология.
Мухите Ephydra hydropyrus обитават бреговете на езерото Моно, разположено в щата Калифорния. По ниво на соленост водата на Моно превишава три пъти океанската вода, а освен това се отличава с висока алкалност. Затова в езерото отсъства постоянен живот с изключение на някои видове скариди и водорасли.
Екстремните условия обаче не пречат на мухите да се гмуркат периодично в езерните води, за да си похапнат водорасли. Самите насекоми са основното меню на многочислени птици в района и ключов компонент на цялата екосистема. Дълго време за учените оставаше загадка, как точно мухите успяват да оцелеят в толкова неблагоприятна среда.
За да отговорят на този въпрос, авторите на изследването заснели гмуркащите се мухи с високоскоростна камера. Оказало се, че благодарение на восъчното покритие с многочислени власинки около тялото им се образува въздушен купол. Той напълно покрива мухата и ѝ позволява да се гмурка на дълбочина до 2 метра.
Интересно е и друго – при навлизане във водата мухите трябва да прилагат усилие, еквивалентно на 15 маси на собственото им тяло. Това е сравнително малко за подобна структура като въздушния скафандър – възможно е гмуркането да се облекчава и от високата алкалност, правеща водата „по-хлъзгава“ и по-малко отблъскваща.
Освен това, мухите се захващат за камъните по дъното с модифицирани нокътчета и умеят плавно да да излизат от водата – техният «скафандър» се пука по такъв начин, че крилата им остават сухи и мухата може веднага да отлети без да рискува да „залепне“ за водната повърхност.
