Ентомолози разкриха какви приспособления използват определен вид мухи, за да се потапят в алкалното езеро Моно и да излизат сухи и невредими от водата. Оказало се, че те създават около себе си мехурче въздух, което играе ролята на скафандър.

sn-bubblebugАмериканските учени от Калифорнийския технологичен институт разказаха за откритието си на конференция по сравнителна и интегративна биология.

Мухите Ephydra hydropyrus обитават бреговете на езерото Моно, разположено в щата Калифорния. По ниво на соленост водата на Моно превишава три пъти океанската вода, а освен това се отличава с висока алкалност. Затова в езерото отсъства постоянен живот с изключение на някои видове скариди и водорасли.

Екстремните условия обаче не пречат на мухите да се гмуркат периодично в езерните води, за да си похапнат водорасли. Самите насекоми са основното меню на многочислени птици в района и ключов компонент на цялата екосистема. Дълго време за учените оставаше загадка, как точно мухите успяват да оцелеят в толкова неблагоприятна среда.

За да отговорят на този въпрос, авторите на изследването заснели гмуркащите се мухи с високоскоростна камера. Оказало се, че благодарение на восъчното покритие с многочислени власинки около тялото им се образува въздушен купол. Той напълно покрива мухата и ѝ позволява да се гмурка на дълбочина до 2 метра.

Интересно е и друго – при навлизане във водата мухите трябва да прилагат усилие, еквивалентно на 15 маси на собственото им тяло. Това е сравнително малко за подобна структура като въздушния скафандър – възможно е гмуркането да се облекчава и от високата алкалност, правеща водата „по-хлъзгава“ и по-малко отблъскваща.

Освен това, мухите се захващат за камъните по дъното с модифицирани нокътчета и умеят плавно да да излизат от водата – техният «скафандър» се пука по такъв начин, че крилата им остават сухи и мухата може веднага да отлети без да рискува да „залепне“ за водната повърхност.