Междудисциплинарен изследователски екип на Националния научен фонд на САЩ откри, че охлаждайки и разреждайки морската вода, айсбергите едновременно с това повишават концентрацията на хлорофил.

Досега айсбергите обикновено бяха разглеждани като пасивни елементи от морския пейзаж. В действителност това са истински оазиси, носещи хранителни вещества от сушата не само за обитателите на океана, но и за морските птици в радиус от три километра около айсберга.

Джон Хелли от Калифорнийския университет в Сан Диего и Института по океанография Скрипс и неговите колеги доказаха, че айсбергите играят определена роля в разпределянето на фитопланктона в морето Уедел. Особено активно те влияят на динамиката на фитопланктона в района на изток от Антарктическия полуостров, известен като «Алея на айсбергите»

Документирани били повтарящи се изменения на физическите и биологичните характеристики на повърхностните води след преминаването на айсберг. Отначало учените взели проби на водата в близост до 32-километров айсберг, а след това направили същото след десет дни, когато леденият гигант бил отплавал достатъчно далеч. Във втория случай било открито повишение на концентрацията на хлорофил и намаляване на количеството въглероден диоксид в сравнение с близкоразположените райони, останали незасегнати от топенето на айсберга.

Трябва да се отчете, че в Южния океан, особено в района на Антарктическия полуостров, айсбергите стават все повече, поради разрушаването на шелфовите ледници вследствие на глобалното затопляне.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Deep-Sea Research Part II.